Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Градчето бе опустошавано от пожари на няколко пъти — Ранд можеше да го забележи и сам по овъглените греди и по това колко пепел имаше на едно или друго място, — но Лан бе в състояние да проследи последователността на битките, при които беше превземано и отново възвръщано. От различните Домове, съперничещи си за Слънчевия трон, най-вероятно, въпреки че според картината по улиците последните, които са владеели селището, трябваше да са били бандити и мародери. Много от въоръжените банди, вилнеещи из Кайриен, не бяха съюзници никому и не се интересуваха от нищо освен от плячка.
Ранд влезе в една от запазените къщи, разположена на по-големия от двата градски площада — три квадратни етажа от сив мрамор, с масивни балкони и широки стълбища с дебели каменни парапети. Възможността отново да поспи в легло беше твърде примамлива, за да я пропусне, и освен това хранеше надежда, че Авиенда ще предпочете да спи в шатра — дали неговата, или на някоя от Мъдрите, беше му все едно, стига да не му се налага да се мъчи да заспи, вслушвайки се в дишането й на няколко крачки от него. Напоследък беше започнал да си въобразява, че чува и биенето на сърцето й, дори когато не беше се прихванал за сайдин. Но ако бе решила да остане при него, за всеки случай беше взел предпазни мерки.
Девите се спряха пред стълбището и няколко от тях се затичаха да заемат позиции около къщата. Беше се побоял, че ще обявят тази къща — една от малкото останали със здрав покрив и повечето прозорци цели — за Покрив на Девите, макар и за една нощ, така че бе заявил на Сюлин, че я обявява за Покрив на Братята от Виноструй. И че вътре не може да влезе никой, който не е пил от Виноструй, в Емондово поле. Ако се съдеше по погледа, с който го изгледа, й беше съвсем ясно какви ги е намислил, но все пак никоя от тях не го последва през широките врати.
Просторните помещения вътре се оказаха голи, макар че неколцина гай-шайн в бели роби бяха проснали одеяла за себе си в широкия входен коридор, чийто гипсов таван беше оформен на строги пресичащи се квадрати. Да изгони гай-шайн беше пряко силите му, дори и да поискаше, както и да накара Моарейн да излезе. Каквито и заповеди да даваше да не го безпокоят, тя винаги намираше начин да накара Девите да я пуснат и винаги се налагаше да й заповяда да си ходи преди сама да реши да се махне.
Гай-шайн се изправиха плавно, мъже и жени, още преди да е затворил вратата. Нямаше да си легнат да спят преди той да заспи и някои щяха да бдят на смени, за да не би да поиска нещо през нощта. Беше се опитал да им нареди да не го правят, но да кажеш на един гай-шайн да не служи съгласно обичая беше все едно да риташ бала с вълна — колкото и натиск да прилагаш, ефектът изчезва, щом си дръпнеш крака. Той им махна с ръка да се дръпнат от пътя му и се заизкачва по мраморните стъпала. Някои от гай-шайн бяха намерили скромно обзавеждане, включващо легло и два пухени дюшека, и той очакваше с нетърпение да се измие и да…
И замръзна, щом отвори вратата на спалнята си. Авиенда не беше предпочела да остане при шатрите. Стоеше пред умивалника с кърпа в едната си ръка и сапун в другата. И беше гола. Изглеждаше не по-малко слисана от него.
— Аз… — Спря и преглътна, с широко отворени зелени очи, приковани в лицето му. — Не можах да си намеря потилня в това… градче и си помислих, че мога да опитам като теб да… — Мускулесто тяло и плавни извивки; кожата й блестеше влажна от главата до петите. Не беше си и представял, че краката й са толкова дълги. — Помислих си, че ще останеш по-дълго на моста. Аз… — Гласът й изтъня и очите й се разшириха още повече. — Не съм го нагласила нарочно, за да ме видиш! Трябва да се махна от теб. Колкото може по-далече! Трябва!
Изведнъж във въздуха до нея се появи вертикална блещукаща черта, разшири се, завъртя се около оста си и се превърна в портал. През него в стаята нахлу леден вятър, понесъл тлъсти парцали сняг.
— Трябва да се махна! — изви тя отчаяно и се хвърли във виелицата.
Порталът веднага започна да се стеснява. Без да мисли, Ранд преля и го спря на половината от ширината му. Не знаеше какво бе направил, нито как, но беше сигурен, че това е портал към Пътуването, точно като онзи, за който му беше разправял Ашмодеан. Нямаше време за мислене. Където и да бе отпътувала Авиенда, беше тръгнала гола сред свирепа зимна буря. Ранд затегна потоците, които бе изпрел, насъбра всичките одеяла от леглото и ги хвърли върху нейните дрехи и постелята й. Награби всичко и се промуши през портала само няколко мига след нея.