Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Леден вятър запищя в ушите му сред нощния въздух, изпълнен с вихреща се белота. Макар обгърнат от Празнотата, усещаше как тялото му тръпне. Смътно успя да различи в мрака някакви силуети — дървета трябваше да са. Не можеше да подуши нищо освен студ. Пред него се движеше някакво неясно очертание, скрито от тъмнината и виелицата. Можеше и да не го забележи, ако не беше остротата на взора му сред Празнотата. Авиенда. Тичаше с все сили. Той хукна след нея, затъвайки в сняг до колене, притиснал одеялата и дрехите до гърдите си.
— Авиенда! Спри! — Помисли си, че воят на вятъра ще отмете вика му, но тя го чу. И като го чу, побягна още по-бързо. Той също затича по-бързо, затъваше във все по-дълбокия сняг. Отпечатъците, оставени от босите й крака, бързо се запълваха. Ако я изгубеше от погледа си сред тази… — Спри, глупачко! Да се убиеш ли искаш? — Гласът му сякаш я шибна да побегне още по-бързо.
Не биваше да я изпуска от очи. Добре, че дърветата в тази гора бяха нарядко.
През купола на Празнотата се запромушваха трескави планове и той ги заотхвърля един по един. Можеше да се опита да смири бурята… и сигурно въздухът щеше да се вледени. Един заслон от Въздух, който да спре снеговалежа, нямаше с нищо да помогне срещу това, което вече се беше натрупало под нозете му. Можеше да разтопи просека за себе си с помощта на Огън — и вместо да си пробива път през преспите, да шляпа в кал. Но ако…
Той преля и снегът пред него започна да се топи, образувайки един разтег широка ивица, която се плъзгаше напред заедно със собствения му бяг. Надигна се пара и сипещият се сняг изчезна на една стъпка над песъчливата земя. Можеше да усети топлината й през ботушите си. Вече я настигаше. Още минутка и…
Изведнъж смътната фигура, която гонеше, изчезна, сякаш беше пропаднала в трап.
Задържайки погледа си върху мястото, където я беше видял за последно, той продължи да тича с всички сили. И изведнъж цопна в леденостудена вода, която покри глезените му, след това коленете. Топящият се сняг откри пред него още вода и бавно отстъпващ ръб на разтопена ледена кора. От черната вода не излизаше пара — очевидно водата беше твърде дълбока, за да може силата на прелятото от него да я затопли. Авиенда сигурно беше пропаднала. Изпълнен със сайдин, той едва усещаше студа, но зъбите му затракаха неудържимо.
Върна се на брега, прикова очи в мястото, където смяташе, че е затънала Авиенда, и преля потоци на Огън в земята, докато пясъкът не започна да се топи, да съска и да блести, нажежен до бяло. Дори при тази буря тук за известно време щеше да остане горещо. Ранд остави вързопа в снега до нажеженото петно — животът й щеше да зависи от одеялата и дрехите, — след което закрачи през дълбоката белота от едната страна на стопената просека и легна по корем. Запълзя бавно по покрития със сняг лед.
Вятърът виеше. Сетрето му все едно че го нямаше. Ръцете му вече се бяха вкочанили от студа, започваха да замръзват и краката. Хладно спокоен в покрова на Празнотата, той вече разбираше какво става. В Две реки имаше виелици, понякога по-люти и от тази. Тялото му беше на прага на изтощението. Ако скоро не потърсеше топлина, щеше да му остане само да наблюдава от Празнотата собствената си гибел. Но ако той загинеше, Авиенда също щеше да загине. Ако вече не беше загинала.
Стигна до дупката. Ледът пукаше под тежестта му. Бръкна във водата. Това беше мястото, но вихрещият се сняг му пречеше да вижда. Бръкна по-дълбоко, едната му ръка напипа нещо и той насили пръстите й да се затворят. Коса.
„Трябва да я измъкнеш.“ Запълзя назад и я повлече. Тежеше. После бавно, с плъзгане, тялото й се заизмъква от водата. „Не се бой, че ледът може да я пореже. По-добре това, отколкото да замръзне или да се удави.“ Назад. „Движи се. Ако спреш, тя загива. Дърпай, движи се, да те изгори дано!“ Тя бездруго едва ли усещаше нещо. „Твърде дълго ти беше лекичко. Лордове разни ти коленичат, гай-шайн подтичват да ти носят виното, а Моарейн прави каквото й наредиш.“ Назад. „Време е да направиш нещо сам, ако все още можеш. Да те видя сега. Тегли, крастав кози сине! Хайде, мърдай, мътните да те вземат дано!“
Изведнъж болка прониза едното му стъпало и се плъзна нагоре по крака. Той се изтъркули встрани от димящото петно разтопен пясък. Побеснелият вятър отнесе струйките дим там, където панталоните му бяха пламнали.