Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
Когато най-накрая си легнахме, аз се мушнах гола под завивките, нямах търпение да почувствам как хладното му тяло се докосва до моето. Той направи същото и ме придърпа към голата си плът.
— Топла си — каза и се притисна към мен.
— Ммм, миришеш прекрасно — въздъхнах и погладих нос в гърдите му. Ключът сам се завъртя в ключалката. Беше там, когато се събудих този следобед. — Ключът в бюрото ли беше?
— Къщата го е взела. — Той се засмя. — Изскочи от цепнатините между дъските на пода, близо до леглото, удари се в стената над ключа за лампата и се плъзна надолу. И тъй като не го взех веднага, прелетя през стаята и падна в скута ми.
Аз също се засмях, докато пръстите му обхождаха талията ми. Педантично избягваше раните, които Сату ми бе оставила.
— Ти имаш белези от битки — казах с надеждата да го утеша. — Сега и аз имам.
Устните му безпогрешно намериха моите в мрака. Едната му ръка се плъзна по гърба ми върху полумесеца. Другата вдигна между лопатките ми и покри звездата. Всичко ми беше ясно — нежното му докосване, думите, които мълвеше в мрака, твърдото му тяло до моето. Постепенно той се освободи от страха и гнева си. Докосвахме се с устни и пръсти, но укротихме първоначалното си нетърпение, за да удължим удоволствието.
Когато достигнах кулминацията, във въздуха полетяха звезди, а няколко от тях останаха на тавана и догоряха там, докато ние лежахме в прегръдките си в очакване на утрото.
34.
Преди слънцето да изгрее, Матю ме целуна по рамото и слезе долу. Мускулите ми бяха едновременно схванати и отмалели от слабост. Накрая успях да се измъкна от леглото и отидох да го търся.
Но вместо него намерих Сара и Ем. Те стояха до задния прозорец с чаши димящо кафе. Погледнахме се през рамо и отидох да напълня чайника. Матю можеше да почака, чаят — не.
— Какво гледате? — Очаквах да кажат името на някоя рядка птица.
— Матю.
Отстъпих няколко крачки.
— Навън е от часове. Не мисля, че е помръднал и едно мускулче. Един гарван прелетя. Мисля, че възнамерява да кацне върху него. — И Сара отпи от кафето си.
Матю стоеше с разтворени крака и вдигнати на нивото на раменете ръце. Палците и показалците му леко се докосваха. Беше по тениска и панталони за йога и приличаше на необичайно едро и добре облечено плашило.
— Трябва ли да се тревожим за него? Няма нищо на краката си. — Ем гледаше Матю над ръба на чашата си. — Сигурно замръзва.
— Вампирите избухват в пламъци, Ем. Те не замръзват. Ще се прибере, когато приключи.
Напълних чайника, направих си чай и застанах до лелите си. Трите мълчахме и гледахме Матю. На втората ми чаша той най-накрая си свали ръцете и се приведе от кръста. Сара и Ем бързо се отдръпнаха от прозореца.
— Знае, че го гледаме. Той е вампир, забравихте ли? — Засмях се, нахлузих ботушите на Сара върху вълнените си чорапи и стария клин и излязох навън.
— Благодаря за търпението — каза Матю, след като ме прегърна и ме целуна за добро утро.
Все още стисках чашата си и имаше опасност да разлея чай по гърба му.
— Медитацията е единствената ти почивка. Нямам намерение да я прекъсвам. Откога си навън?
— От изгрев-слънце. Имах нужда от време да помисля.
— Къщата има такъв ефект върху гостите. Прекалено много гласове, прекалено много неща се случват. — Беше хладно и се сгуших в дебелия си пуловер.
Матю докосна тъмните кръгове под очите ми.
— Все още изглеждаш изтощена. Малко йога няма да ти навреди.
Сънят ми бе тревожен, изпълнен със сънища, откъси от алхимична поезия и неясни тиради, насочени към Сату. Дори баба ми се разтревожи. Беше се облегнала на скрина и внимателно ме наблюдаваше, докато Матю ме успокояваше и се опитваше да ме накара отново да заспя.
— Строго ми е забранено да се занимавам с йога една седмица.
— И ти ще се подчиниш на леля си? — Веждата на Матю се изви като въпросителна.
— Обикновено не го правя — засмях се аз, хванах го за ръката и го повлякох обратно към къщата.
Матю взе чая от ръцете ми и ме извади от ботушите на Сара за секунда. Остави ме на земята и застана зад мен.
— Затвори ли очи?
— Вече да — казах аз. Затворих очи и забих пръстите на краката си в студената земя. Мислите се подгониха в съзнанието ми като игриви котета.