Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Почти го стигнахме — отвърна Ру и скочи от фургона. — Но после се натъкнахме на тая армия и реших, че ще е безопасно да се помъкнем след нея.
— Къде е Луис? А Натан и майка ми?
— Не са с нас — каза Ру. — Пратих ги за Малаково средище с един списък. До утре трябва да са там.
— Какъв списък?
— Неща, които да докарат в Даркмоор — каза Ру и махна на Карли и другите да слизат. После потупа Ерик по гърдите, а Кити го целуна по бузата.
— Големи финансови загуби претърпяхме двамата с теб, приятелю.
Ерик се засмя и целуна Кити. После каза:
— Онези пари, дето ти ги заех… Не съм и очаквал да ги видя отново.
— Е, както и да е — каза Ру, — нали си съдружник. — Прегърна Карли през кръста, а Хелън Джейкъби дойде и застана до тях. — Вече всички сме съдружници.
— В какво? — попита Ерик.
— „Ейвъри, Джейкъби и фон Даркмоор“! Мило и Натан товарят в Малаково средище неща, които ще са нужни тук. Очаквам скоро да се завърти добра търговия.
— Ру, никога няма да се промениш — засмя се Ерик.
— А, промени се той — каза Карли и се изчерви. — Ще си имаме бебе.
Ерик се засмя.
— Е, хайде влизайте и да видя с какво мога да ви нагостя.
Запътиха се към цитаделата. Ерик погледна Кити и каза:
— Нямаш представа колко чудесно изглеждаш.
А тя отвърна:
— Не, но знам колко чудесно изглеждаш ти.
— Хайде да хапнем и ще ти покажа къде съм отседнал — каза Ерик, прегърна я и двамата бавно тръгнаха към цитаделата, отдадени на простичката радост от това, че са един до друг.
Ерик влезе в стаята и Патрик каза:
— Капитане, семейството ви настани ли се? — Всички се засмяха. В съвещателната зала се бяха събрали Оуен, Калис, Арута и другите оцелели благородници от Западните владения. Пъг и Миранда стояха в една ниша от другата страна.
Ерик се изчерви.
— Да, сър. — Беше представил Кити на принца предната вечер, а тази сутрин се беше наложило вестоносецът, носещ съобщението на принца за съвещание, да тропа здраво по вратата му, за да го измъкне от прегръдките на Кити. Натан, Мило, Розалин и другите също бяха пристигнали. Ру беше излязъл по разни свои сделки, затова принцът бе изпратил Ерик лично да настани някъде семейството си.
— Имам да се оправям с държавни и военни дела колкото за двама крале и дузина херцози, Ерик, но исках да уредя един въпрос, преди нещата да са се проточили прекалено — каза Патрик.
Вратата се отвори и Ерик настръхна, като видя как един войник въведе в залата Матилда. Старата баронеса се поклони на принца, но когато очите й срещнаха тези на Ерик, пламнаха от омраза.
— Госпожо — каза Патрик. — Поканих ви тук, за да уредим един въпрос.
— Да, ваше височество? — попита Матилда.
— Не е тайна, че питаете лоши чувства към Ерик фон Даркмоор…
Матилда го прекъсна.
— Не използвайте това име! Той няма право да се нарича фон Даркмоор!
— Госпожо! — кресна Патрик и удари с длан по масата. — Вие се забравяте! Прощавам ви много заради вашата болка, но внимавайте какво говорите!
Старата дама едва не си прехапа езика в усилието си да не отвърне, но сведе глава. Тонът на Патрик беше леден.
— Покойният ви съпруг изрично отказа да лиши Ерик от това име! Нещо повече — Ерик си го заслужи! А вие сте длъжна да изоставите всякаква злонамереност към капитан фон Даркмоор. Той е мой човек и служи тук. Ако той по някакъв начин пострада и аз разбера, че в това имате пръст вие, вашият ранг и фамилните ви връзки е нищо няма да ви помогнат срещу моя гняв. Ясно ли е?
— Да — отвърна тя със също толкова леден тон като на принца. После погледна Ерик и заяви с едва сдържан гняв: — Е, копеле, вече нищо не може да те спре, нали? След като Манфред е мъртъв и ти си единственият от копелетата на Ото, който носи това име, приятелят ти вече може да те назначи и за барон.
— Как смеете! — викна Патрик и даде знак на един от стражите да изведе Матилда.
— Ваше височество — намеси се Ерик. — Моля да ме извините, но нека да остане. Има нещо, което трябва да й съобщя.
Патрик не изглеждаше доволен.
— Какво?
Ерик погледна Матилда в очите и каза:
— Госпожо, вие ме мразехте, без да ме познавате, през целия ми живот. Причината мога да търся само в слабостта на баща ми към други жени, макар че колкото и отскоро да ви познавам, вече мога да го разбера.
При тези думи тя настръхна.
— Може би ако бяхте обичлива, добра и мила, той пак щеше да се разсейва по други, така че вероятно вината не е у вас — продължи Ерик. — Но все едно. Баща ми е мъртъв, вашите синове — също. Но аз няма да бъда следващият барон на Даркмоор. — Ерик погледна старата жена право в очите. — Вие имате внук.