Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ерик и Манфред се спогледаха стъписани, но Миранда вече се качваше по стълбите към върха на цитаделата.
— Ще се върна ей сегичка, милорд… — каза Калис и забърза след нея.
Стигнаха върха на стария замък и Миранда погледна на изток и започна тихо, почти безмълвно заклинание. После отвори широко очи и Калис с изненада видя, че са се променили. Тъмнокехлибарени, сега те приличаха на очи на хищна птица. Тя огледа хоризонта и след малко затвори очи и ги разтърка, а когато ги отвори отново, си бяха както преди.
— Армията на Изтока идва към града. Ще са тук нощес, най-късно утре призори.
— Ако преживеем всичко това, напомни ми да си поговоря с краля за усърдието на някои от източните му благородници — изсумтя Калис, после погледна надолу към кипящата битка. — Колко безсмислено е всичко това!
Миранда го прегърна през кръста и каза:
— Не можеш да спасиш всички.
Калис я взе в прегръдките си.
— Толкова ми липсваше!
— Знаеш, че отивам с Пъг — каза Миранда.
— Да, знам.
— Той е моята втора половина. Крила съм от теб много за своя живот и някой ден, когато имаме време, ще ти разкажа истината за себе си и защо лъжех, за да опазя тайните си, но това, което искам да ти кажа сега, е самата истина. Аз те обичам, Калис. Ти си един от най-добрите мъже, които съм познавала в своя толкова дълъг живот.
Калис я погледна, сякаш искаше да я запомни.
— Но Пъг обичаш повече.
— Не знам дали „повече“ е най-вярното. Той е онова, което ми е нужно. Аз съм онова, от което той има нужда, въпреки че все още не го е открил. В него все още има твърде много затаена болка.
Калис кимна и задържа лицето й на гърдите си.
— Уилям — промълви той.
— И Гамина. Двамата с Джеймс останаха в Крондор.
Калис стисна очи и въздъхна:
— Не знаех.
— Ще мине време, но ще се излекува — каза тя. После отстъпи назад. — И ти също.
Калис се усмихна.
— Аз съм си добре.
— Не, не си. — Сръга го с пръст в гърдите. — Трябва да ми обещаеш нещо.
— Какво?
— Когато тази война свърши, трябва да отидеш да се видиш с майка си.
Калис се засмя.
— Защо?
— Просто го направи. Обещай ми.
Той вдигна рамене.
— Добре. Ще се върна с татко и ще видя майка. Нещо друго?
— Да — каза тя. — Но ще ти го кажа по-късно. Сега трябва да съобщим на принца, че помощта все още не е дошла.
Върнаха се долу и завариха всички струпани около една маса. Шумът от битката навън бе като постоянно глухо ръмжене. Миранда каза на Патрик какво е видяла и принцът заяви:
— Е, значи трябва да чакаме Пъг да оправи тая бъркотия.
Час по-късно Пъг, Накор, и още шестима души в халати се появиха в коридора пред залата. Накор дотича вътре и рече:
— Трябва да видите това!
Принц Патрик и другите бързо излязоха при Пъг и останалите. И един от мъжете с халати каза:
— Възразявам!
— Възразявай колкото щеш, Чалмес — каза Накор. — Ти си най-добрият климатичен вещер на Мидкемия, нищо, че си досаден като цирей на задник. Хайде, действай!
Чалмес го посочи с пръст.
— А ти ще спазиш ли договорката ни?
— Да — каза Накор, — разбира се. Но първо трябва да спрем тоя бой.
— Е, добре. — Старшият магьосник от Звезден пристан се обърна към другите петима и каза: — Почне ли се, ще се замая. Ако припадна, ще продължите, докато се съвзема. — Обърна се към Накор и каза: — Трябва ми маса.
— Да бе — каза Накор. — Ела вътре.
Влязоха в заседателната зала и чародеят каза:
— Извинете?
Принцът на Крондор го изгледа.
— Да?
— Бихте ли ми услужили с огънче?
Патрик вдигна вежди, а Манфред каза:
— Аз ще се погрижа.
Чалмес отвори торбата си, извади една свещ и още няколко неща и рече:
— Може ли огънчето? — Манфред му подаде горяща свещ и Чалмес запали своята. Развъртя я в кръг и я постави на масата. После затвори очи и подхвана заклинание.
След малко през прозореца лъхна хладен вятър и Накор се ухили и каза:
— Действа.
Миранда пристъпи до Пъг и го прегърна през кръста.
— Защо ти не можа да го направиш?
— Защото щях да предизвикам ураган, а това е твърде опасно. Климатичната магия не съм я учил много. А ти?
Миранда сви рамене.
— И аз. — Отпусна глава на рамото му и загледа.
Чалмес се съсредоточи и онези в залата, които имаха магическо обучение, усетиха как енергиите се усилиха и дори самият въздух се наелектризира.
И стана по-студен.
С всяка минута ставаше все по-студено. Отвън шумът на битката се накъса от тревожни викове. В стаята ставаше все по-студено и по-студено и накрая Манфред нареди на слугите да им донесат топли дрехи.