Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Пъг приземи сферата пред група ездачи, сред които изпъкваше един с много величествен шлем с конска опашка — държеше щит и древен на вид меч.
— Внимавайте — каза Пъг.
После сферата изчезна и Пъг заговори на езика на Ябон, доста сходен с езика на Новиндус.
— Търся Джатък, ша-шахана на всички сааурци!
— Аз съм Джатък — каза ездачът. — Ти кой си, чародею?
— Казвам се Пъг. Дойдох да търся мир.
Сааурецът го гледаше подозрително. После каза:
— Обвързва ни клетва с Изумрудената кралица и не можем да сключваме мир по свое желание.
— Нося вест от Ханам — каза Пъг.
— Ханам е мъртъв! — викна сааурецът. — Той умря на родния ми свят!
— Не — каза Пъг. — Велемъдрият на твоя баща приложи изкуствата си, за да завладее ума и тялото на един демон и в това тяло дойде на тази земя. Издири ме и разговаряхме. Сега наистина е мъртъв, но душата му се върна на Шила и той препуска с Небесната орда.
Джатък подкара коня си напред, спря пред Пъг и го изгледа отгоре.
— Говори!
И Пъг му разказа за древната война между доброто и злото, за лудостта на жреците на Ахзарт и за измяната, извършена спрямо сааурците от пантатийците. Отначало сааурските воини го слушаха недоверчиво, но Пъг им преразказа словата на Ханам и завърши:
— Ханам каза да ти предам, че трябва да знаеш, както и Шаду, твоят велемъдър, Чайга, твоят виночерпец, и Монис, твоят щитоносец, че всичко, което ви казвам, е истина. Честта на вашата раса налага да приемете истината. Пантатийците и Изумрудената кралица, и демоните — всички те са ви лишили от родния ви свят. Те са тези, които са унищожили Шила и са ви отнели завинаги рождените права.
Сааурците се вцепениха от ужас.
— Лъже! — извика един.
— Хитри лъжи, измислени от майстор на зли изкуства! — рече друг.
Джатък вдигна ръка.
— Не. Има един кръг на истина. Ако си това, що твърдиш, че си, ако носиш тези слова от Ханам, тогава той трябва да ти е казал нещо, което да ми покаже, че не лъжеш.
— Да — каза Пъг. — Каза ми да ти напомня за деня, в който си дошъл да служиш при твоя баща. Бил си последният от синовете на баща си, който е трябвало да служи. Всичките ти братя били мъртви. Треперел си в очакване да срещнеш своя баща, и не е имало никой, който да те отведе настрана, да ти поговори тихо на ухото и да те увери, че всичко ще е добре.
— Истина е — каза Джатък. — Но кажи ми името на оня, който ме успокои.
— Каба, щитоносецът на твоя баща, който ти е казал какво да кажеш на баща си. Казал ти е да кажеш: „Татко, тук съм, за да служа на своята раса, да отмъстя за своите братя и да изпълня своя дълг.“
Джатък вдигна глава към небето и изрева — животински рев, пълен с гняв и страдание.
— Предадени сме!
И се обърна към останалите сааурци.
— Да се знае! Връзката ни е скъсана. Вече не служим на никого освен на сааурците! Нека смъртта е награда за ония, що ни онеправдаха! Смърт за пантатийците. Нека ни една змия да не оцелее! Смърт за Изумрудената кралица и нейните слуги! — После се обърна към Пъг. — Човеко, когато това свърши, ще те издирим и ще сключим нашия мир, но сега трябва да се плати ужасна кръвна дан!
— Ша-шахан — каза Томас. — Вашите воини воюват от години. Оставете оръжието. Оттеглете се от тази битка. Към града иде армия, за да изтласка нашествениците. Отстъпете и нека вашите жени и деца разберат, че бащите им се връщат живи.
Джатък вдигна меча си и очите му засияха.
— Това е Туал-масок, Пияча на кръв. Той е белег за моя сан и знак за честта на моя народ. Няма да бъде прибран в ножницата, докато не се овъзмезди неправдата.
— Тогава знай, че Изумрудената кралица е мъртва — каза му Пъг. — Тя бе унищожена от демон.
— От демон? Демони унищожиха нашия свят!
— Знам — каза Пъг. — И демонът също е мъртъв.
— Кой тогава ще плати цената? — настоя ша-шаханът.
Томас прибра меча си.
— Никой. Всички са мъртви. Ако са останали живи пантатийци, те се крият под камъните на една далечна земя. Единствените останали живи са жертвите и изиграните.
Сааурският водач изпищя безсилно към небесата.
— Но аз ще намеря възмездие!
Пъг поклати глава.
— Пощади народа си, Джатък!
— Ще въздам — кръв за кръв!
— Върви тогава, но остави този град в мир — каза Томас.
Джатък насочи меча си към Томас.
— Моите войници ще си идат и повече не ще безпокоим това място. Но ние сме народ без дом и честта ни е опетнена. Само с кръв можем да очистим това петно. — Обърна коня си към градската порта и подкара гигантското животно с мощен ритник.
Бойците му го последваха и макар войната в града да продължи да кипи, югозападната част на Даркмоор изведнъж утихна. Иззад барикадата се чу глас: