Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Какво? — възкликна Матилда. — Що за глупост е това?
— Не е глупост. Детето е син на Стефан.
Ръката на Матилда се вдигна към устата й, очите й се напълниха със сълзи и тя попита:
— Къде е той?
— Тук, в замъка.
— Коя е майка му? Искам да го видя!
Ерик махна на един от стражите и каза:
— Иди в хана срещу моста и намери Мило, ханджията от Рейвънсбърг, и дъщеря му, Розалин. Доведи ги тук с детето.
Патрик се намеси.
— Някъде другаде, капитане, ако нямате нищо против.
Ерик се поправи:
— Доведи ги в голямата зала.
— Мадам, моля изчакайте ги там — каза Патрик. — Ще освободя Ерик след минута.
След като Матилда излезе, принцът на Крондор рече:
— Капитане?
— Да, ваше височество?
— Там някъде — каза Патрик, — само на няколко мили отвъд стените на този град, е новата западна граница на Кралството. Аз съм принцът на Крондор, но Крондор вече не съществува! И макар всички ние тук да съзнаваме, че ужасната гибел е избегната, тази война съвсем не е свършила. Имам поръчение за теб, стига да пожелаеш да го приемеш.
— Да, сър?
— Върни ми Западните владения.
Ерик погледна Калис, но той поклати глава и промълви:
— Аз се връщам у дома. — Погледна към Пъг и Миранда и добави: — Обещах.
— Ти си новият Орел на Крондор, Ерик — каза Оуен.
Ерик стоеше стъписан.
— Тоест, след като ми върнеш града — каза Патрик и добави с горчивина: — Или онова, което е останало от него, за да можем да започнем възстановяването.
— Това е първата ми заповед — продължи той. — Презимуваме тук, отпочиваме и се съвземаме, а напролет тръгваме към Крондор. Изтласкваме остатъците от нашественическата армия и започваме възстановяването. После продължаваме да оправяме нещата едно по едно, ден по ден.
Ерик разбираше, че поставената му задача е неимоверно тежка.
— Но двамата с жена ти можете да прекарате една спокойна зима преди да започнем — обади се Оуен.
Ерик помълча за миг, след което каза:
— Приемам, ваше височество.
Временното доволство от това, че Ерик прие да командва специалните части на Калис, бързо приключи и принцът продължи:
— Арута — каза той и лорд Венкар пристъпи от ъгъла, където бе стоял досега. — Необходим ми е нов херцог на Крондор и това ще си ти. Баща ми ще утвърди избора веднага щом го известя. Ти и двамата ти синове сте много важни за мен. Между другото Джеймсън и Дашел вече са барони.
Арута се поклони.
— Благодаря, ваше височество. — Беше очевидно, че получаването на поста, държан преди от баща му, е за Арута въпрос на чест. Ерик забеляза напрежението му и си даде сметка, че е от мъката, която изпитва заради смъртта на родителите си и вуйчо си. Но Арута изведнъж се ухили и Ерик ясно видя приликата с баща му. — Мисля, че на момчетата новите титли ще им се сторят доста забавни.
Патрик се усмихна и каза:
— Несъмнено. — След което отново насочи вниманието си към списъка пред себе си и продължи:
— Грейлок, ти си новият рицар-маршал на Крондор, докато не намеря някой по-добър.
— Няма да е трудно, ваше височество, тъй че, моля ви, не го протакайте — отвърна Оуен.
Патрик се наведе към него и каза тихичко:
— По-добре се надявай да е трудно, защото иначе ще трябва да си поприказваме кой кого хваща за яката.
— Разбрано, ваше височество — отвърна гробовно Оуен.
— До пролетта трябва да разберем и дали ни е останал някакъв флот — каза Патрик. — Ерик, искам да пратиш хора до Сарт и да се поразтърсят. Да видят дали са оцелели някои от корабите ми.
— Ако намерим такива, ваше височество, къде да им кажем да отидат? — попита Калис. — В Илит ли?
Патрик погледна една карта.
— Не, ще трябва да отворя търговия с Далечния бряг и Островите на залеза колкото се може по-скоро. Кажете им да се отправят към онзи пристан, който лорд Викор направи в залива Шандън. Мислехме го за временен, но ще се наложи да го превърнем в постоянен. — Бяха му съобщили, че пристанището на Крондор вече е недостъпно и ще остане такова поне за една година. — Всъщност точно така ще го наречем — пристан Викор.
Назначенията и разпределянето на предстоящата работа продължиха в същия дух.
Миранда и Пъг гледаха. Калис напусна съвещанието и отиде при тях.
— Двамата с татко тръгваме още тази вечер — каза Калис и погледна Миранда. — Каза ми, че очакваш от мен още една услуга.
Миранда кимна.
— Да. — Свали ръката си от кръста на Пъг и отведе Калис настрана. — В Елвандар има една жена. Казва се Елия.
— Не я познавам — каза Калис.
— Тя е от Новиндус. Мъжът и е загинал и сега тя е сама, на чуждо място със синовете си.
Очите на Калис се присвиха.