Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Смеете да влизате в собствените ми владения, за да ми кажете, че Империята смята да анексира територии извън споразумението ни?

— С една дума — да.

— Е, генерале, тогава огледайте се добре. Може би няма да ви убегне от вниманието, че ядрото на армията на Изтока в момента е в Даркмоор. Дойде ли пролетта, мога да им заповядам да тръгнат на юг също толкова лесно, колкото и на запад. Сигурен съм, че мога да убедя баща си да отложим с година връщането на Западните владения, докато не се оправим с някои кешийски нахалници.

Генералът не изглеждаше впечатлен.

— Ваше височество, при цялата ми дължима почит, вашите западни армии са пръснати и обезкървени, а източните ви армии не могат да останат тук за дълго, иначе ще срещнете трудности по източните си граници. Не ви е останала значителна флота. С две думи, макар да можете със сигурност да създадете известни трудности на Велики Кеш за кратък период, каква би била ползата ви в дългосрочен план? — Извади един навит пергамент и продължи: — Ето условията на договора, които моят господар изпраща на баща ви.

Патрик кимна и един войник взе свитъка от кешийския генерал. Патрик кимна на Арута, който го взе, отвори го и зачете.

— Проклятие! — изруга той след малко.

— Какво пише? — попита Патрик.

— Та те искат всичко! Ние запазваме всичко оттук на изток. Кеш претендира за всички земи между Звездното езеро и Зъбите на света западно от планините Каластий.

— Историческите граници на Кеш, както знаете — каза генералът. — Отпреди нещастната война с бунтовническата Конфедерация на юг да ни принуди да изоставим наследствените си земи.

— Наследствени земи! — възкликна Патрик. — Това са бълнувания на вашия презаблуден император, генерале!

— А какво става с Квег и Свободните градове на Натал? — попита Арута.

— Кеш ще се оправи със своите непослушни деца, когато му дойде времето — отвърна генералът.

— Ако сте така любезен да изчакате, милорд, ще нахвърля отговор до вашия господар — каза Патрик. — И можете да му предадете от мое име, че официалната декларация за война от баща ми ще пристигне съвсем скоро.

— Ваше височество? — намеси се Накор.

— Какво! — сопна се Патрик.

— Мисля, че мога да помогна.

— Какво си наумил? — попита го Пъг.

— Само гледайте! — Накор извади цуранското транспортно кълбо и изчезна.

— Какво измисли пак това странно дребно човече? — попита принцът.

— Не знам, но обикновено постига неочаквани резултати — отвърна Пъг. — Мисля, че можем да си позволим да изчакаме малко.

— Да изчакаме тогава — каза Патрик.

След няколко минути Накор се появи и каза:

— Погледнете на юг.

Всички се обърнаха на юг. Там към небето се извиси огромна колона рубинена светлина.

— Това пък какво е? — попита кешийският генерал.

— Звезден пристан — каза Пъг.

— Звезден пристан! — възкликна генералът. — Невъзможно! Звезден пристан е на стотици мили оттук.

— Въпреки всичко — каза Пъг — тази светлина идва от Звезден пристан.

— Това е демонстрация на сила — заяви Накор. — За да ви покаже, че там има седемстотин разгневени магьосници, на които никак не им харесва как зачитате договорите си.