Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Отидоха ли си?
Пъг махна и Оуен Грейлок се изкатери през купчината мебели, чували зърно и части от някакъв счупен фургон.
— Магьоснико! — каза Оуен. — Дължим ти благодарност.
— Няма нужда от благодарности — отвърна Пъг. — Битката все още продължава.
— Е, след като ни отърва от сааурците, все пак ти благодарим. — Оуен поклати глава. — По дяволите, голяма мъка бяха.
— Сега ще са мъка за нашествениците — каза Томас. — Каза им се как са ги измамили и това никак не им хареса.
Оуен се усмихна.
— Представям си. Виждал съм сааурци отблизо и знам какви са, като се разлютят. — Обърна се към мъжете зад себе си и извика: — Пръснете се и потърсете ако са останали още от момчетата ни. Ще ударим врага откъм тила.
Томас извади меча си и каза:
— Мога да помогна малко.
— Ще се радвам — каза Оуен, изгледа огромния Томас и попита: — Как сте опазили цялата тази белота чиста?
Томас се засмя.
— Дълга история.
— Ще ми я разкажете след боя — каза Оуен и махна на войниците си да го последват.
— Ще се видим по-късно — каза Пъг.
— Къде отиваш? — попита Томас.
— В цитаделата — да видя как мога да прекратя тази лудост.
Томас кимна, обърна се и затича с Оуен Грейлок. Пъг махна на останалите да се хванат за ръце, взря се в крепостта, и изведнъж всички изчезнаха.
— Сега пък какво има? — попита Ерик и извади сабята си.
Мъжете по покрива се развикаха, но тонът им издаваше по-скоро изненада, отколкото тревога. Манфред също извади оръжието си и застана между принц Патрик и вратата.
Вратата се отвори и Ерик видя Калис, Накор, Миранда и другите след него.
— Капитане!
— Здравей, капитане — отвърна му Калис с усмивка.
— Толкова се радвам, че те виждам. Как дойде?
Калис посочи Пъг.
— Магьоснико! — възкликна облекчено Ерик. — Можеш ли да направиш нещо?
— Мога да избия всички извън стената, но това включва и кралските войници, които се сражават от къща на къща. Затова бих предпочел да измислим начин как да спрем убийствата. Демонът, който водеше армията на Изумрудената кралица, е мъртъв. Камъкът на живота вече не съществува. Няма повече причини този бой да продължава.
— Това го кажи на ония убийци отвън — отвърна Ерик.
— Точно това е проблемът. Дори да им го кажа, дали ще ме послушат?
— Не — заяви Калис. — Както казах, те са гладни и много добре знаят каква пустош е зад тях. Само една посока им е останала — напред.
— Ако този демон, за който говорите, е мъртъв, какво става с Изумрудената кралица? — попита Ерик.
— О, тя е мъртва от няколко месеца — каза Пъг. — Ще ти обясним по-късно.
— А Фадавах? Сигурно можем да преговаряме за примирие с него. Той е опасен тип, но сигурно знае старите условия за мир на Новиндус — каза Ерик.
— Точно сега Фадавах си има работа със сааурската армия, която търси на кого да си излее гнева — рече Калис. — А той е най-подходящият кандидат за това. Ако е поне наполовина толкова умен, колкото мисля, вече си търси дупка, в която да се скрие за зимата.
— Зима! — възкликна Накор.
— Какво ти става? — попита Пъг.
Накор избута Калис настрана и каза на Ерик:
— Първоначалният ви план беше да задържите тази армия до зимата, нали?
— Да. Защото щом паднат снеговете, те ще се принудят да отстъпят.
Накор се обърна към Пъг.
— Ако идем до Звезден пристан, можеш ли да ни върнеш тук?
— Да — каза Пъг. — Защо?
— Нямам време за обяснения. Просто го направи!
Пъг погледна Миранда, Калис и другите и сви рамене. Сложи ръка на раменете на Накор и двамата изчезнаха.
— Какво беше всичко това? — попита принц Патрик. — Надявам се, че ни носите добри новини.
— Главната заплаха вече не съществува.
— Камъкът на живота е спасен? — възкликна Патрик.
— Просто го няма — отвърна Калис. — Вече не може да нанесе вреда на никого.
— Слава на боговете! — Всички от кралската фамилия знаеха какъв е залогът, след като Камъкът на живота беше скрит под Сетанон преди петдесет години. Тътенът на катапулта над тях го спря. — Но май е малко преждевременно. Все още чакаме армията на Изтока.
Манфред сложи ръка на рамото на Ерик.
— Двамата с брат ми тъкмо спорехме кой от нас трябва да иде да отвори източната порта и да пусне армията на Изтока да ни спаси. Имате ли по-добър план?
— Аз не, но се надявам, че Накор има — каза Калис.
— Аз ще се кача на покрива да видя дали тази ваша армия е дошла — намеси се Миранда. Погледна Манфред и Ерик като две бавно схващащи дечица и добави: — Едва ли ще е от полза да се убиете, ако не е дошла, нали?