Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Седемстотин? — учуди се Пъг. — Мислех, че са четиристотин.
Накор се ухили.
— Поканихме на гости някои от старите ти цурански приятели.
Пъг се ококори.
— Триста Черни халата?
— Е, може да са с няколко по-малко.
— Седемстотин магьосници? — ахна генералът.
— Ядосани магьосници — припомни Ерик.
— И един много ядосан принц, с армията на Изтока на лагер само на десет мили оттук! — добави Патрик. — Дойде ли пролетта, можете да очаквате война на два фронта, генерале. А ако се съди по тази малка демонстрация, едва ли ще ви се иска дори да помислите какво би означавало това за Империята.
Кешийският генерал се заозърта колебливо и накрая каза:
— А вие какво предлагате, ваше височество?
— Да опростим нещата — каза Патрик. — Вие се връщате в старите граници, а напролет дипломатите на баща ми и на вашия император могат да започнат отново преговорите за границите между нашите две владения.
— Старите граници!
— Да — каза Патрик. — Връщаме си Шамата! — Викът му така стресна коня му, че го накара да се завърти в пълен кръг. — Мислете за това, докато яздите на юг, и няма да е зле да тръгнете натам още призори, иначе лично ще поведа армията си в поход! Разбрахте ли ме?
Генералът погледна червеното зарево в небето и каза:
— Да, ваше височество.
— Добре!
Патрик обърна коня си и потегли назад. Ерик и Грейлок яздеха от двете му страни.
Пъг изчака докато кешийците си тръгнат и после попита Накор:
— Какво обеща на Чалмес и другите, за да ги накараш да направят тая шашма?
Накор се усмихна.
— Дадох им Звезден пристан.
— Какво?!
— Добре де, нали ми каза да измисля нещо.
Пъг попита тихо:
— Отстъпил си им моето херцогство?
— Наложи се. Независимост както от Кралството, така и от Кеш беше единственото, което можах да измисля, за да ги накарам да се намесят. А и цураните биха предпочели такъв неутралитет на Мидкемия. И точно затова помогнаха. Впрочем, ти все едно губеше Звезден пристан, било от магьосниците или от Империята. Така според мен е по-добре.
— Как си могъл да отстъпиш цяло херцогство! Сега какво да кажа на краля?
Накор сви рамене и се ухили.
— Все ще измислиш нещо.
Епилог
Последствия
Фадавах се намръщи.
Погледна картите, донесени от адютантите му, и запита:
— Какво е положението, Кахил?
— Това е град Илит — обясни капитанът, натоварен да събира разузнавателните данни. — Главно пристанище и единственият морски достъп в провинция Ябон. Сравнително незасегнат и повечето от гарнизона му вече е пратен на юг за защитата на Даркмоор. Там е останала само една малка част, както и няколко кораба. Има друг гарнизон в Зюн, както и в Лориел и Ябон. — Посочи ги на картата. — Но ако успеем да завладеем и задържим Илит до пролетта, тези гарнизони лесно ще бъдат унищожени.
Прегрупираната му армия се настаняваше около Квесторско око. Бяха превзели града след еднодневна битка, тъй като се бранеше от по-малко от рота редовни войници и половин рота градско опълчение.
Фадавах кимна.
— Добре. Ще вземем Илит.
Двадесет хиляди души бяха поели по крайморския път, след като Фадавах бе преценил, че положението при Даркмоор е безнадеждно. Веднага щом видя разположението на силите, след като се освободи от демонския транс, той разбра, че дори да вземат Даркмоор, ще притежават само безполезни каменни чукари, осеяни с купища трупове.
Донесенията, които го настигаха при отстъплението — за неочаквани снеговалежи и за пристигането на друга армия от изток — само ги убеждаваха още повече, че са тръгнали за тоя що духа, с всички тези нелепи усилия да прекосят планините и да овладеят някакъв град, за който се знаеше, че е запуснат. За кратко се беше зачудил над здравомислието на демона, но предвид всичко, което се бе случило след това, всяка нощ изричаше молитва към Калкин, от благодарност към бога на комарджиите, че го е благословил. Пълна мъгла беше за него как той самият бе оцелял, след като толкова много други бяха унищожени от Изумрудената кралица или от демона.
Но сега си имаше по-важни грижи. Армията му беше много далече от дома и гладна. Добрата вест беше, че колкото по на север отиваха, земите ставаха все по-плодородни и хората му започваха отново да се хранят добре. Така че той каза на Кахил:
— Пратете заповед на юг: всеки, който е успял да се изтегли от Даркмоор, може да отиде в Илит и да презимува там.
— Слушам, генерале — отвърна старшият разузнавач, отдаде чест и излезе от шатрата.