Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
А след това заваля сняг.
От двете страни на рова се чуха викове.
— Ваше височество, дайте да съобщим на хората ни, че ние правим това — каза Ерик.
Принц Патрик кимна и поръча на един от слугите да съобщи, че необичайният климат е част от плана за защита на замъка. Манфред изтича до прозореца и възкликна:
— Вижте!
Неколцина от враговете тичаха по хлъзгавите покриви срещу цитаделата. Ерик видя как един от тях изпъна лъка си и стреля. Докато извика: „Залегни!“, стрелата изсвистя.
Очите на Ерик се разшириха от ужас, когато видя, че Манфред е улучен в гърлото. Пъг прати енергиен лъч и стрелецът падна от покрива.
Ерик прихвана Манфред, който се смъкваше на пода. Беше мъртъв.
След час нашественическата армия започна да се оттегля. Бранителите по стените на цитаделата, чули, че студът е част от плана на принца, нададоха възторжени възгласи.
Коленете на Чалмес взеха да омекват и Пъг му помогна да седне на един стол, а друг от магьосниците пое манипулациите с времето. Принц Патрик попита:
— Какъв район покрива тая виелица?
— Около пет мили околовръст, но ако искате, можем да я разширим.
Патрик поклати глава в почуда и попита:
— Колко дълго можете да я задържите?
Пъг се усмихна.
— Зависи колко магьосници ще трябва да домъкна от Звезден пристан.
Патрик потърка челото си. От умората около очите му се бяха появили тъмни кръгове.
— Братовчеде Пъг… — рече той — или дядо Пъг. Да ме прощаваш, но… не си ли по-млад, отколкото те помня?
Пъг се усмихна.
— Дълга история. Ще ти разправям довечера.
Снегът валя почти цял час на парцали, докато не натрупа до коляно. Небето беше съвсем сиво и птиците накацаха объркани по стените на цитаделата, без да могат да решат дали да се отправят на юг, или не.
После се зададе голяма група мъже. Водеше ги Оуен Грейлок, Томас беше до него. Оуен извика:
— Ей, ще го пуснете ли тоя мост! Адски е студено!
Ерик се засмя облекчено, наведе се и извика:
— Пуснете моста!
28.
Възраждане
Ерик потрепери.
Даркмоор лежеше завит под дебел снежен юрган, макар че личеше, че лятото се завръща. Ерик опря гръб на стената, загледан как животът в града се пробужда. Войниците от армията на Изтока прочистваха улиците от изостаналите вражески войници, опитали да се изпокрият в опожарените сгради.
Източните порти бяха отворени още призори. Малобройните части на нашественическата армия бяха твърде уморени, премръзнали и изгладнели, за да оказват някаква съпротива след падналия изневиделица снеговалеж.
Ерик гледаше как частите на кралската армия навлизат в града. Неговите хора бавно и грижливо ги пропускаха, Патрик разпределяше новодошлите по Кошмарния хребет, а Ерик очакваше Джедоу, Харпър и другите. Беше дошла вест, че джуджета и елфите също се връщат по домовете си.
Един познат глас извика:
— Фон Даркмоор!
Ерик видя махащия отдолу Джедоу Шати.
— Е, как се справихте?
— Много добре, докато не дойде тоя проклет сняг. За малко да ми измръзне задникът!
Ерик бързо слезе по стъпалата и стисна ръката на стария си приятел. Попита го първо за лошата новина:
— Колко?
— Твърде много — поклати глава Джедоу. — Нямам точната бройка от последните няколко дни, но адски много. — Обърна се и загледа влизащата конница на Саладор, с развети от утринния вятър знамена. — Преди две нощи загубихме Харпър.
— По дяволите! — изруга Ерик.
— Не ни стигат сержантите, Ерик.
— Е, поне вие се пазете.
— Какво ще правим сега?
— Принцът ще каже.
— А почивка ще има ли?
— Мисля, че Патрик се кани да остави на източната армия да поизтласка нашествениците. Тъй че докато не получиш друга заповед, настанявай се някъде край двореца и намери за хората храна и одеяла.
— Слушам, сър — отвърна Джедоу. — Това ще им хареса.
— И съобщи в цитаделата къде сте, след като се настаните. Аз имам да свърша някои неща.
— Слушам, сър! — повтори Джедоу, обърна се кръгом и се отдалечи.
Градът бавно се съвземаше. Три дни след като бе донесено, че нашествениците са на безопасно разстояние в другия край на Рейвънсбърг, Ерик чу познат мил глас от двора.
— Ерик!
Бързо се обърна. В един фургон, тътрещ се през входа на замъка, седеше Кити заедно с Ру и жена му, децата им и семейство Джейкъби.
За малко не събори един скуайър, докато тичаше по стъпалата към двора, и на свой ред за малко не беше съборен от жена си, когато тя полетя в прегръдките му. Целуна я и я прегърна.
— Какво правиш тук? Нали всички трябваше да се изтеглите в Малаково средище?