Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Да не са две момчета близначета?
— Да.
— А, виждал съм ги да учат другите деца да играят футбол — каза Калис. — Хубави деца.
— Не познавам нравите на вашия народ, освен онова, което си ми разказвал, но усещам, че в нея има нещо — каза Миранда. — Двамата имате много общи неща. Потърси я. Това е всичко, за което те моля.
— И двамата сме в нашия дом, но сме непознати — отвърна Калис.
Миранда го погали по бузата.
— Не за дълго, струва ми се.
Томас слезе по стъпалата и каза:
— Синко, време е.
— Да, татко — кимна Калис.
Пъг дойде при своя приятел от детинство и каза:
— Дано не минат пак много години, преди да се видим отново.
— Дано. — Прегърнаха се. — А ти? — попита Томас. — На Острова на чародея ли се връщаш?
— Не. С Миранда трябва да останем тук и да помогнем в някои неща, поне за известно време.
— Когато свършите, елате ни на гости.
— Ще дойдем.
Томас и Калис си тръгнаха. След миг мълчание Миранда промълви:
— Е?
— Какво?
— Няма ли да кажеш нещо?
Пъг се засмя.
— Например?
Тя го сръга в гърдите.
— Мъже! Защо всички сте толкова задръстени?
Пъг я сграбчи и я придърпа към себе си.
— Какво искаш да ти кажа? Ти си моят живот, Миранда. Запълваш в сърцето ми място, за което мислех, че никога повече няма да изпита щастие. Остани с мен. Омъжи се за мен.
Миранда отвърна:
— С едно условие.
— Какво? — попита той донякъде закачливо, донякъде — загрижено.
— Искам бебе.
Пъг зяпна и отстъпи назад.
— Бебе? — примигна той. — Но как? Та ти си на двеста години!
Тя му отвърна с гримаса.
— Камъкът на живота. Отново съм млада и мога да бъда майка. — Сграбчи го за халата, дръпна го към себе си, целуна го и добави: — Освен ако не искаш да си намеря някой друг.
— Не! — възкликна той. — Просто…
— Знам — каза тя тихо. — Но за пръв път съжалявам, че нямам деца, а сега имам нов шанс. — Гласът й затихна. — Любими, знам, че страдаш за смъртта на децата си, каза ми за болката от това, че ги надживяваш, но този път ще е различно, обещавам ти.
Той се вгледа в очите й.
— Не се съмнявам.
— Добре — каза тя и го поведе надолу по стъпалата към покоите, които им бе заделил Манфред. — Хайде да правим бебето.
Пъг се засмя.
Ру, Натан и другите бяха придружили Ерик до цитаделата, когато извикаха Розалин, Мило и Герд. Влязоха, Ру с обичайното си нахалство, а останалите — малко по-плахо.
Матилда бавно пристъпи и застана пред Розалин, която държеше малкото момченце. Вниманието на Герд бе привлечено от един наниз на шията на баронесата и той посегна да го хване. Розалин лекичко дръпна ръката му, но Матилда каза:
— Не, остави го да си поиграе.
— Много е палав — тихо каза младата жена.
Очите на Матилда се замрежиха от сълзи и тя каза:
— Много прилича на татко си.
Розалин се изчерви.
— Той е добро момче.
Матилда се обърна към Ерик.
— Какво предлагаш? — Тонът й отново беше сдържан и властен.
— Нищо не предлагам — каза Ерик. — Стефан беше барон, когато е станал баща на Герд. — Видя как Розалин сведе очи при спомена за насилието и как Рудолф леко стисна ръката й да й вдъхне увереност. — За мен е ясно, че Герд е барон Даркмоор. — После тонът на Ерик стана стоманен. — А мен Патрик ще ме провъзгласи за баронски регент. — Очите на баронесата се разшириха и Ерик почти прочете мислите й; заговор, за да може Ерик да заграби баронството. Но преди да е успяла да проговори, Ерик продължи: — Аз обаче имам задължения. Затова трябва да делегирам на някого да води делата на баронството. Следователно тук ще управлявате вие, милейди. Нека Розалин и мъжът й да живеят тук или в града, както предпочетат, и виждайте момчето ежедневно. Но ще го направите следващия барон на Даркмоор. — След което сниши глас: — Но този път гледайте да се справите по-добре, отколкото със Стефан, иначе ще се върна. — Баронесата го гледаше безизразно. — Манфред беше много добър човек. Въпреки разногласията ви с него. От него можеше да се получи добър учител за момчето. Отнасяйте се с Герд така, както е трябвало да се отнасяте със синовете си, и между двама ни няма да има проблеми. Но ако детето пострада по някакъв начин, ще се върна. Ясно ли е?
Матилда погледна покрай рамото му и видя, че детето се усмихва. Пристъпи към Розалин и каза:
— Може ли да го подържа?
Розалин подаде Герд на старицата и му каза:
— Герд, това е баба ти.
Ерик излезе. Ру го последва и го попита:
— Дали ще подейства?
— Тя да му мисли, ако не подейства. — Ерик се обърна към приятеля си. — През следващата година ще се навърташ тук като муха на тор, тъй че ако се случи нещо, за което трябва да знам, уведоми ме.