Виелица на сенките [bg]

— И тя има ли си име? — попита гномът, докато разпалваше лулата си.

— Всъщност е той.

— Добре де, той има ли си име?

— Непобедимия.

— Какво пък, напълно му подхожда — одобрително кимна артилеристът, гледайки с интерес рунтавия плъх, кротко настанил се на лявото рамо на Медения. — А аз съм Одзан, но момчетата ми викат Чушка.

— Медения.

— Да, знам. Хилядникът ми каза. От Дивите, ако не бъркам?

— Да.

— Чух какво е станало с вас при Самотния великан. Горещо ли беше?

— Не знам, по това време бях на друго място.

— А… Чух също, че петдесет от вас са успели да оцелеят и да се измъкнат?

— Четиридесет и седем.

— А… Те в твоята стотица ли са?

— Не, в центъра, доколкото знам.

— Хм? — гномът пусна кръгче дим. — А тогава теб какво чудо те е домъкнало в дясната армия?

— Казаха, че им трябва стотник.

— Значи ти с твоите момчета сега ще пазиш нашите бради?

— Така излиза.

— Нещо си доста немногословен, братле — оплака се гномът.

— Такъв съм си.

В далечината отново се раздаде: „Бум! Бум!“. Гномът се изправи в целия си ръст, извади малък телескоп, явно джуджешка изработка, и го насочи към замъка, към който имаше чудесна видимост от Перфектни лъкове.

— Там е горещо. Вече четиридесет минути стрелят. И врагът нещо не бърза към нас. Нима Лепзан ще свърши цялата работа? А беше глупак на глупаците. По-рано не можеше фитил нормално да запали, а сега виж само как действа! Спомням си една история, която се случи при нас в Стоманените шахти…

Медения не чу по-нататък словоохотливия гном и като се облегна на стената, затвори очи. На Полето на феите той се оказа доста неочаквано. Откакто магът в Кукувица каза, че Дивият е здрав и напълно възстановен от последиците на оркското шаманство не беше минало чак толкова много време. Не повече от месец и половина. Напускайки Пограничното кралство, Медения първо се добра до Раненг, а оттам и до столицата. Тук трябваше да предаде писмото, което му остави Алистан Маркауз. Когато приключи с всичко и решаваше какво да прави по-нататък — да изчака връщането на отряда в Авендум или веднага да тръгне към Самотния великан — се случи катастрофата: Неназовимият нахлу в кралството. Кралят започна да събира армия и Медения без колебание се записа доброволец. Случаят го срещна с Изми Маркауз, който помнеше жълтокосия воин от схватката с огра в кралския дворец. Лейтенантът на гвардията веднага предложи на Дивия да поеме командването на една стотица. Първоначално Медения отказа, казваше, че неговото място е при другарите му, с онези, които бяха оцелели след падането на Самотния великан, но милорд Изми умееше да убеждава. Сега под командването на Медения имаше шест десетици отчаяни воини, набрани в Перфектни лъкове от всички отряди, и четиридесет арбалетчици от отряда на северняците на Шег. Прекалено много хора. Медения, който досега не беше командвал повече от десет, първоначално се изплаши, но след седмица общуване осъзна, че практически няма разлика между десет и сто. Раздавай заповеди и гледай момчетата да не си изливат гнева, когато не трябва.