Диамантен меч, дървен меч [bg]

Безкрайният коридор свърши с отвесна гладка стена. Поредната тайна врата. Без помощта на Сидри вълшебницата загуби почти час, преди да разбие ключалката. Наложи й се с магия да проникне в механизма, който най-сетне освободи резето.

Вратата застърга с каменните си панти...

Прекрасен, ярък, слънчев ден! В чистото небе - никакви следи от черните облаци на Гибелния порой. И птици, птици объркано и колебливо се стрелкат сред дървесните корони! И прясна диря от лос, направо до скалата! Свят, свят, прекрасен свят! Тави не издържа и нададе радостен вик с пълно гърло...

Тутакси затисна устата си с длани. Някъде тук се спотайваха врагове. Някъде из гората кръстосваха одсвешните им преследвачи. Нечии очи шареха, уши слушаха, магически заклинания опипваха за... за Сидри! Точно така - маговете търсеха джуджето. И не се маскираха достатъчно добре, а съвсем небрежно. Каква самонадеяност! Колко типично за Дъгата!

Тави потисна импулса си да залегне в тревата. Маговете дебнеха наблизо, но засега не бяха я забелязали. Заклинанията им бяха насочени само за издирване на джуджето.

За мъртва ли я мислят? За маловажна? Ах, точно сега ли е времето да се засяга! Радвай се, момиче!

Тя внимателно проучи заетите от потерята позиции. Намръщи се. Адептите на Седмоцветието вардеха една тясна пътека, която лъкатушеше досами скалните подножия. Ивица гора отделяше планината от тресавищата - същите блата, за които Тави щеше дълго да си спомня с тръпки на страх и отвращение. Лошото обаче беше в това, че именно по тази пътека трябваше да поеме, за да се насочи към западните граници на Империята. Там, до самия Залез, се намираха земите на Волните дружини.

"Точно на тази ли пътека свариха да устроят засада!" - ядоса се тя .

Не се съмняваше, че маговете са същите, които ги бяха преследвали на идване. Двама души. Някъде бяха се укрили от Пороя, проклетниците, а сега се спотайваха и дебнеха.

"Само че напразно чакате, уважаеми. Няма да се доберете до Сидри. Той остана долу, в недрата, отнасяйки тайната на похода в отвъдното. Даже трупа му не ще получите, господа магове! Душата на джуджето вече в един по-добър свят..."

В мислите й внезапно настъпи засечка. Още щом се сети за доскорошния си спътник, джуджето се появи пред магическия й взор цяло-целеничко. Жалено-непрежалено, то хич не беше за оплакване и помен. Крачеше си бодро през гората и мъчеше слуха на оказалите се наблизо птици с немузикално тананикане.

Мигът на стъписване отмина и Тави изръмжа, зави като млада вълчица наум:

"Предател! Недорасляк! Прасе!"

Проклетият косматоух дребосък, демони му яли червата, просто се беше прикрил с нея и другаря й! От ясно по-ясно - беше ги използвал, мръсникът! Свършил си бе работата и най-спокойно се отдалечаваше на запад към тайните селища на съплеменниците си. И нещо отнасяше. Нещо бе окачено на гърба му...