Диамантен меч, дървен меч [bg]

"Ами ако все пак Сидри бе загинал? - питаше се Тави.

Очевидно Престолът се беше смирил пред тази възможност. -О, Богове! Диамантеният меч!"

Тави си припомни смътните предания, разказвани й от Учителя, когато изучаваха историята на Подземния народ. Най-великото оръжие, някога изработвано от ръцете на пещерните майстори-ковачи и каменоделци. Грамаден кристал, израснал от единствена песъчинка - зародишът е бил грижливо отглеждан векове наред. С помощта на Диамантения меч джуджетата разчитали да победят Дану. Същата война, в която подземните ратници и горските стрелци почти се бяха изтребили един друг.

Страшни и невъобразими обреди са подхранвали растящия диамант, предназначен да се превърне в меч. Невероятни и още по-кошмарни ритуали са съпровождали оформянето му. После

Драгнир е бил поставен в някакъв каменен съд - тук легендите се разминаваха най-силно, за да узреят силите в него...

"Процесът обаче е продължил твърде дълго и Драгнир комай не е взел участие в безкрайната война с Дану... - Тави се напрегна. -Никой не знае пределите на възможностите на този меч, никой не може да гадае дори на какво е способен той. Веднъж озове ли се в достойна за него ръка... или НЕДОСТОЙНА, все тая, мечът ще сече и руши без значение кой го държи. Стига да не е хуманус или Дану..."

Тави потрепери.

Вцепенена от откритието си, тя не забеляза, че вниманието на маговете се отклони от бледите дири на Сидри и се насочи към нея.

Тя не почувства, непростимо за вълшебница от нейния ранг, незримите за простосмъртен магически мрежи, които почнаха да се свиват и усукват около нея.

Забеляза опасността едва когато примката почна да се затяга.

Опъна се... и закрещя от срам и отчаяние, защото не можа да се опълчи.

"Хванаха ме! Като последната глупачка ме хванаха! Неееее!"

Умело сплетеното заклинание потискаше нейната собствена магия. Тави се замята, задъхвайки се почти наяве, сякаш й бяха запушили устата. Чувстваше се страшно унизена и безпомощна -досущ селско момиче, спипано от пияни стражници в плевнята, на което вече запретват полата...

Горчиви едри сълзи се стичаха от очите й. Тя, бойната вълшебница, пробила Сърцето на тъмата, попадна в толкова примитивен капан и чакаше своята съдба!

Съдбата се яви във вид на двама магове в едноцветни алени наметала. Разбира се - Орден Арк. Огнените винаги имаха силни позиции в Хвалин и близките територии. И двамата бяха около средната възраст, брадати, много сериозни и не губеха време да застават в поза на тържествуващи победители.

- Ама тая е сама! - възкликна по-възрастният. Сбърчи тънкия си прав нос и разроши черната си брада, в която белееха отделни косми. - А къде е джуджето? Колега, нали ме уверявахте, че дребосъкът ще е с нея! Къде е проклетото джудже?!

- Спокойно, колега - отвърна по-младият, неговата брада бе рижава и къса. - Не бързайте. Сега тя сама ще ни каже.

И той невъзмутимо посегна към парализираната Тави. Ръката му безпрепятствено мина през магическите окови. Магът бръкна в пазвата на девойката и хищно стисна с пръсти едната й гърда.