![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Бузите й руменееха, а тъмната й коса лъщеше върху синята коприна на роклята. Иън й се усмихна, грейнал от вида й.
- E, ще имаш време за раздумка с Клеър, предполагам - каза той. Повдигна вежда и ме погледна. - Навярно е достатъчно възпитана, за да те слуша, но в името на Бога, не й чети поезията си, или ще хване следващата карета за Лондон, преди да сме се върнали с Джейми. Джени щракна с пръсти под носа му, пренебрегвайки закачките му.
- Не съм особено разтревожена. Следващата карета е чак април догодина, а дотогава сигурно ще ни е свикнала. Хайде, бягай, Джейми те чака.
Докато мъжете си вършеха работата, с Джени прекарахме деня във всекидневната - тя шиеше, а аз навивах разчорлени късове вълна и сортирах цветните парчета коприна.
Външно любезни, двете внимателно се проучвахме чрез разговорите си и се гледахме с крайчеца на очите си. Сестрата на Джейми, жената на Джейми - той беше средоточието, но не говорихме за него, макар мислите и на двете ни несъмнено да са били насочени натам.
Детството им ги свързваше завинаги, като вътък, но сплетените нишки на живота им се бяха отпуснали от подозрения и отсъствие, а след това и от браковете им. Нишката на Иън обаче бе присъствала редом с техните от самото начало. Как моята щеше да промени
тъканта, какви нови напрежения щеше да породи?
Разговорът ни бе небрежен, но неизказаните думи ясно се долавяха през него.
- Значи си поела домакинството след смъртта на майка си?
- О, да. Откакто бях на десет.
Аз го отгледах и обичах като малък. Какво ще сториш с човека, когото съградих?
- Джейми казва, че си веща лечителка.
- Наместих рамото му, когато се срещнахме за пръв път.
Да, умела съм и грижовна, няма да го изоставя.
- Чувам, че бързо сте се оженили.
За парите и земите ли се ожени за брат ми?
- Да, много бързо. Научих истинската му фамилия едва след церемонията.
Не знаех, че е господар на това място - омъжих се заради него самия.
И така цяла сутрин - след това обядвахме леко и продължихме през следобеда да разменяме клюки, мнения за това или онова, както и малки, колебливи шеги, докато се преценявахме. С тази жена шега не биваше - от десетгодишна бе поела грижите за къщата, а след това бе продължила след смъртта на баща си и изчезването на брат си. Чудех се какво ли мисли за мен, но изглеждаше не по-малко способна от брат си да крие мислите си.
Когато часовникът върху камината удари пет, Джени се прозя и се протегна. Дрехата, която кърпеше, се плъзна по окръгления й корем и падна на пода.
Тя тромаво посегна към нея, но аз приклекнах първа.
- Не, аз ще я вдигна.
- Благодаря... Клеър. - Тя се поусмихна срамежливо, след като използва името ми за пръв път, и аз й отвърнах със същото.
Преди да се върнем към разговора си, госпожа Круук, икономката, подаде дългия си нос във всекидневната и притеснено попита дали сме виждали малкия господар Джейми.
Джени въздъхна и спря с кърпенето.
- Пак ли е избягал нанякъде? Не се тревожи, Лизи. Сигурно е някъде с баща си или с чичо си. Ще отидем да проверим, нали, Клеър? Добре би ми дошъл малко свеж въздух преди вечеря.
Тя се изправи с мъка и подпря длани на кръста си. Изстена и ми се усмихна накриво.
- Три седмици остават. Нямам търпение.
Бавно излязохме навън, след което Джени ми показа параклиса и пивоварната, даде ми някои подробности за историята на имението и кое кога е било построено.
Когато наближихме гълъбарника, дочухме гласове откъм беседката.
- Ето го къде е, диването! - възкликна Джени. - Само да ми падне!
- Почакай. - Поставих ръка на рамото й, защото бях разпознала по-дълбокия глас заедно с този на момчето.
- Не се тревожи, малкия - говореше Джейми. - Ще се научиш. Още е трудно, нали, когато пишката ти не се подава по-напред от пъпа?
Надзърнах иззад ъгъла - Джейми седеше на дръвника и говореше мъника, който смело се бореше с краищата на ризата си.
- Какво правиш с детето? - попитах предпазливо.
- Уча младия Джеймс на финото изкуство да не си пикае по краката - обясни той. - Най-малкото това мога да сторя, чичо съм му все пак.
Повдигнах вежда.
- Приказките са лесни. Най-малкото, което чичо му може да стори, е да му покаже.
Той се ухили.
- Е, имаше няколко демонстрации. Макар че последния път стана малък проблем. - С племенника му се спогледаха обвинително. - Не ме гледай! - каза той на детето. - Ти беше виновен. Казах ти да стоиш мирен.