Политичестки ред и политически упадък [bg]

Почти всички съвременни наблюдатели са единодушни, че „Голямата“ реформа от 1867 г. не се дължи на социални вълнения. Елитите усещат, че „в съзнанието на членовете на работническата класа протичат безмълвни промени, наподобяващи движенията на земната кора“, и съществува всеобщо очакване, че реформата от 1832 г. ще бъде последвана от нови политически инициативи. Те са осъществени не от либералите под ръководството на Гладстон, а от консервативния му опонент Дизраели, който предлага законопроект за радикална реформа за удвояване на избирателните права.

Съвременни коментатори продължават да обсъждат мотивите на Дизраели. Мнозина негови колеги консерватори го заклеймяват като предател на интересите на своята класа или в най – добрия случай за опортюнист, който в разгара на една политическа борба нарушава принципите си. Историчката Гертруд Химелфарб обаче твърди, че действията на Дизраели са свързани с неговото убеждение, че торите са национална партия, която представлява един естествен ред, в който аристокрацията и работническата класа са съюзници. Кредото на торите съдържа стремеж към демокрация поради „убеждението, че по – ниските класи са не само консервативни по темперамент, но и подкрепят политиката на консерваторите“. С други думи, възгледите на Бърк, че консервативната олигархия може да „представлява“ интересите на цялата нация, не са просто идеологическа димна завеса, прикриваща класови интереси, а убеждение на представителите на социалната класа на Бърк.

При това не само на заможните тори. След приемането на второ разширяване на избирателните права през 1884 г. консерваторите утвърждават своето надмощие в британската политика в продължение на следващите две десетилетия. Дизраели се оказва прав: на следващите избори много избиратели от работническата класа и бедните селяни гласуват за торите въпреки класовите си интереси. (Това явление е познато на американците от началото на настоящия век, когато много гласоподаватели от работническата класа предпочитат републикански кандидати, независимо че републиканските икономически политики в подкрепа на свободната търговия и за премахване на профсъюзите водят до намаляване на техните доходи). Консерваторите защитават ценности, свързани с Църквата, традициите, монархията и британската национална идентичност, които допадат на избирателите от работническата класа, а по – късно са заместени от други въпроси като външната политика. Това позволява на торите да променят своята социална база и те престават да са партията на едрите земевладелци, а на разрастващата се градска средна класа. По някои въпроси (например защитата на имуществените прана) техните избиратели са на страната на старата олигархия, но по други електоратът на новата средна класа приема аргументите за разширяване на избирателните права. Тези развития в съчетание с изключителните умения за изграждане на политическа организация превръщат консерваторите в печеливша партия.