Политичестки ред и политически упадък [bg]

За съжаление, демократизацията в повечето европейски страни не се осъществява чрез постепенното и мирно разширяване на избирателните права. В Европа като цяло националният проблем взема връх над класовите проблеми, в резултат на което континентът преживява двете световни войни. Солидарността на Втория социалистически интернационал е подкопана, когато през август 1914 г. работническите класи в Германия, Австрия, Великобритания, Франция и Русия застават зад своите правителства. В много страни, сред които е Великобритания, предоставянето на пълни избирателни права за мъжете се отлага до края на Първата световна война през 1918 г., когато огромният брой на загиналите в окопите представители на работническата класа прави невъзможно от морална гледна точка да им бъде отказано правото на глас. Поражението на Германия и Австрия е причина за абдикацията на германския император, за създаването на Ваймарската република и за разпадането на Австро – Унгарската империя.

Но ако политическите структури на стария авторитарен ред са разрушени, социалните основи на политическата десница в Централна и Източна Европа устояват. Старите поземлени олигархии продължават да упражняват властта си зад кулисите чрез своето влияние върху цивилната администрация и армията. Средните класи, чиито спестявания и сигурност следвоенната инфлация и икономическите сътресения унищожават, са готови да постъпят в редиците на новите фашистки партии, които възникват през 20 – те години на миналия век. Войната и примерът на болшевишката революция радикализират работническите класи и техните представители постъпват в редиците на новите комунистически партии, които не споделят принципите на либералната демокрация. Последвалата поляризация изпразва политическия център в Германия, Австрия и Италия, улеснява възхода на Хитлер и Мусолини и подготвя почвата за избухването на Втората световна война. Стабилна либерална демокрация в Западна Европа се утвърждава едва през втората половина на миналия век и се разширява в Източна Европа едва след рухването на комунизма през 1989 – 1991 г. Европейският път към демокрацията наистина е продължителен.