Произход на политическия ред [bg]

За разлика от Франция, Испания, Унгария и Русия противопоставянето срещу абсолютната власт в Англия има религиозно измерение, което изключително засилва солидарността между парламентаристите. Първият крал от династията на Стюартите, Джеймс I, е син на екзекутираната Мария Тюдор, римокатолическата кралица на шотландците, а синът му Чарлс I е женен за сестрата на френския крал Луи XIII Хенриета Мария. Макар че и двамата изповядват протестантството, често са подозирани в прокатолически симпатии. Англиканството на архиепископ Лод се стреми да приближи Английската национална църква до католическите практики по отношение на акцента върху ритуалите, посрещнато от пуританските секти с яростно негодувание. Доктрината за абсолютизма и божественото право на ранните крале от династията на Стюартите подражава на твърденията на френски и испански католически монарси, което кара много протестанти да подозират голям международен католически заговор, за да бъдат лишени англичаните от естествените им права. Въстанието в католическа Ирландия през 1641 г. е в непосредствена близост; съобщенията за жестокости срещу протестантски заселници като че ли потвърждават най–лошите страхове на много англичани за последиците от разпространението на католицизма. В това има немалка доза истина; в края на XVI в. испанският крал изпраща Непобедимата армада срещу Англия и поставя началото на осемдесетгодишна война да подчини протестантските Съединени провинции на Нидерландия. Със същата задача се заема в края на XVII в. френският крал Луи XIV, който нахлува в Холандия и има таен симпатизант в лицето на последния католически крал на Англия Джеймс II.

В огромната историография за Английската гражданска война има цикли на ревизионизъм, които до такава степен променят научното разбиране за мотивите на войната в крак с преобладаващите интелектуални моди, че някои историци са изгубили надежда, че някога ще бъде постигнат консенсус. Много от интерпретациите през XX в. омаловажават религиозните мотивации на действащите лица и разглеждат религиозната идеология като прикритие или оправдание за класови или групови икономически интереси. В действителност през този период се наблюдава сложно взаимодействие между религия и класа, като връзките между религиозна и политическа лоялност са твърде преплетени. Срещат се англиканци, които са на страната на парламента, и протестанти, които са роялисти; за много англиканци от „Високата църква“[190] секти като конгрешаните и квакерите са по–голяма заплаха за моралния ред от Католическата църква. Очевидно е, че по–радикалните протестантски секти са двигатели на социална мобилизация и икономическо развитие, тъй като осигуряват отдушници за протест и общност, които са немислими за по–традиционните и йерархични религиозни структури.