V. [bg]

Ако V. подозираше изобщо, че нейният фетишизъм представлява компонент от някакъв заговор срещу одушевения свят или прибързано установяване тук на колония на Царството на Смъртта, това би могло да послужи като потвърждение на преобладаващото в „Ръждивата лъжица“ мнение, че Стенсъл иска да открие във V. своето собствено „аз“. Но V. бе изпаднала в такъв възторг от факта, че Мелани бе потърсила и намерила своята идентичност в нея и в бездушното блещукане на огледалото, щото продължаваше да тъне в сладко неведение сякаш любовта я бе извадила от равновесие, и дори напълно бе забравила, че макар главата „Разпределение на времето“ да не се отнасяше за нейния апартамент, леглото, пуфа и огледалата, тяхната любов бе посвоему просто друга разновидност на туризма: понеже тъй както туристите привнасят част от един друг свят във вече съществуващата и развита донякъде среда и в края на краищата създават във всеки град свое собствено паралелно съобщество, така и Царството на Смъртта е обслужвано от фетишистки структури като V., представляващи своего рода проникване в тил.

Каква ли щеше да бъде реакцията й, ако знаеше? Отново не може да бъде даден точен и ясен отговор. В края на краищата това би означавало смърт за V.: в едно набързо установено тук бездушно Царство, въпреки всички положени усилия за предотвратяването й. Достатъчно е било да й загатнат само, на който и да е стадий, в Кайро, Флоренция или Париж, че е въвлечена в един по-широкомащабен заговор, впоследствие водещ към личното й унищожение, и тя е можела да се оттегли и с течение на времето да установи толкова много самоограничения и правила, щото да се превърне — от която и да е гледна точка, фройдистка, поведенческа или религиозна — в един напълно предсказуем организъм, автомат, механична кукла, изработена, само за благоприличие, от човешка плът. Или обратното, можела е да отхвърли гореописаното, което на настоящия етап сме приели да назоваваме пуританство, и да навлезе още по-дълбоко в страната на фетишите, докато се превърне напълно и абсолютно в неодушевен обект на желанието, при това наистина, а не просто заради играта на любов с някаква си Мелани. Стенсъл дори временно бе пренебрегнал своите всекидневни мъчително-блуждателни издирвания, за да си представи как би изглеждала тя сега на възраст седемдесет и шест години: сияйно чиста и гладка кожа с блясъка на някаква съвсем нова пластмаса; стъклени очи, но вече с фотоклетки свързани чрез сребърни електроди с изработените от високопробна медна тел оптически нерви, водещи към мозъка, който представлява филигранно-изящна полупроводникова матрица. Вместо нервни възли V. ще има соленоидни релета, серводвигатели ще задвижват безупречните й полиамидни крайници, платинена сърдечна помпа ще изтласква работна течност по бутиратните вени и артерии. А може би — подобно на другите членове на Пасмината, от време на време Стенсъл демонстрираше твърде развинтено и злобно въображение — дори една прелестна полиетиленова вагина с вградена сложна система от датчици за налягане; техните резисторни мостове ще бъдат включени към главен сребърен кабел, подаващ възникналото от удоволствието напрежение пряко към съответния регистър на разположения в черепа й компютър. И всеки път, когато тя се усмихва или крещи от екстаз, лицето й ще бъде озарявано от блясъка на най-съвършения негов елемент — скъпоценната изкуствена челюст на Айгенвалю.