За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Това се доказва от едикта на Карл Плешиви, издаден в Писта през 864 г., в който страните, подлежащи на съд според римското право, се отличавали от страните, в които римското право не е въведено.
Едиктът от Писта доказва две неща: едното, че е имало страни, в които са се съдели по римското право, и че е имало други страни, в които не са се съдели по това право; другото, че страните, в които са се съдели по римското право, са били същите, в които тоя закон съществува и сега, както се вижда от същия този едикт. Така различието между провинциите на Франция, следващи обичайното право, и провинциите, следващи писаното право, е било установено още по времето на едикта от Писта.
Аз вече казах, че в началото на монархията всички закони са били лични; и ако едиктът от Писта различава страните, в които действува римското право, от страните, в които не действува, това значи, че в страните, които са познавали римското право, всички са предпочитали да живеят под властта на някой от законите на варварските народи и не е имало никой, който да е предпочитал римския закон; че в страните, където е действувал римският закон, е имало малко хора, които са предпочитали него пред законите на варварските народи.
Знам добре, че нещата, за които говоря, са нови; но ако са верни, те в същност са много стари. И не е ли все едно кой ги казва — аз, Валоа или Биньоновци?
Глава V
Продължение на същата тема
Законът на Гундебалд е действувал дълго в Бургундия наред с римския закон; той е бил използуван там още от времето на Людовик Благочестиви; писмото на Агобар не оставя никакво съмнение в това. По същия начин, макар едиктът от Писта да нарича страната, заета от вестготите, страна на римския закон, законът на вестготите продължава да действува в нея винаги, за което свидетелствува постановлението на синода в Троа при Людовик Заекващи от 879 г., т. е. 14 години след едикта от Писта.
По-късно обаче бургундските и готските закони изчезват в собствените им страни по общите причини, по които навсякъде изчезват личните закони на варварските народи.
Глава VI
Как се е запазило римското право във владенията на лангобардите
Всичко се подчинява на откритите от мене принципи. Законът на лангобардите е бил безпристрастен и римляните нямали никакъв интерес да изоставят своя закон, за да приемат техния. Причината, която е накарала римляните, намиращи се под властта на франките, да изберат салическия закон, не е имала място в Италия; и римското право се е запазило у лангобардите наред с техния закон.
Случило се даже така, че тоя закон е отстъпил ка римското право; и престанал да бъде закон на господствуващата нация; и макар да е бил закон на висшето дворянство, след като по-голямата част от градовете се превърнали в републики, това дворянство западнало или било заличено. Гражданите на новите републики никак не били склонни да приемат закон, който признавал обичая на съдебния дуел и установяването на който е имало много общи черти с нравите и обичаите на рицарството. Тъй като духовенството, открай време много силно в Италия, живеело почти изцяло с римските закони, броят на тези, които следвали лангобардския закон, трябвало постоянно да намалява.
Освен това законът на лангобардите нямал величието на римското право, което извиквало у италианците спомена за господството на Рим над целия свят; и той нямал широтата на римското право. Законът на лангобардите и римският закон сега можели да служат само за да попълнят статута на градовете, които ставали републики; но кой е можел да направи това по-добре — законът на лангобардите, чиито постановления засягали само отделни случаи, или римският закон, който е обхващал всичко?
Глава VII
Как римското право е изчезнало в Испания
По друг начин вървели работите в Испания. Законът на вестготите възтържествувал, а римското право изчезнало. Шендасуинд и Ресесуинд отменили римските закони и не позволявали даже в съдилищата да се позовават на тях. Освен това Ресесуинд бил автор на закона, който забранявал браковете между готи и римляни. Ясно е, че и двата закона са проникнати от един и същи дух; кралят е искал да отстрани най-главните причини за делението, което е съществувало между готи и римляни; смятало се, че нищо не ги разделя така, както забраната на браковете между тях и допускането да живеят по различни закони.
Но макар вестготските крале да са отменили римското право, то продължило да действува в техните владения в Южна Галия. Тези области, отделени от центъра на монархията, са се ползували с голяма независимост. От историята на Вамба, възкачил се на престола в 672 г., се вижда, че там местното население е взело връх; затова и римският закон там се е ползувал с по-голям авторитет от готския. Испанският закон не е съответствувал нито на нравите на населението, нито на положението, в което това население се намирало. Може би дори народът така упорито е поддържал римския закон, понеже с него е свързвал идеята си за свобода; нещо повече, законите на Шендасуинд и Ресесуинд съдържали в себе си жестоки мерки против евреите; а евреите са били много силни в Южна Галия. Авторът на историята на крал Вамба нарича тези провинции ненужни жилища за евреи. Сарацините са дошли тук, защото са ги повикали; но кой друг би могъл да ги повика освен евреите или римляните? Готите най-напред били подложени на потисничество, защото те са били господствуваща нация. Прокопий съобщава, че бедственото положение, в което са се намирали, ги е карало да бягат от Нарбонска Галия в Испания. Няма съмнение, че при това свое нещастно положение те са намирали убежище в ония области на Испания, които още можели да се защищават; така броят на тези, които в Южна Галия все още живеели по закона на вестготите, намалял много.