За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава VIII
Фалшив капитуларий
Не е ли приумица на жалкия компилатор Беноа Левит преобразуването на вестготския закон, забраняващ използуването на римското право, в капитуларий, който по-късно приписват на Карл Велики? От този частен закон той е направил един общ закон, сякаш че е искал да изкорени римското право навсякъде по света.
Глава IX
Как са изчезнали законите на варварите и как — капитулариите
Салическите, рипуарските, бургундските и вестготските закони малко по малко излезли от употреба у франките; това станало ето как:
След като феодите станали наследствени и се разпространила системата от подчинени феоди, възникнали множество обичаи, към които тия закони били неприложими. Разбира се, запазен бил техният дух, според който множество дела бивали решавани чрез глоби. Но тъй като стойността на парите несъмнено се променяла, променял се и размерът на глобите; и ние виждаме много книжа, в които сеньорите определят величината на глобите, които трябвало да бъдат плащани в техните малки съдилища. Така те са следвали духа на закона, без да следват самия закон.
Освен това, понеже Франция се е разделяла на безкрайно множество малки владения, които признавали по-скоро феодалната зависимост, отколкото политическата, било е много трудно да се осигури авторитетът само на някой отделен закон; в същност не е било възможно да се накарат хората да го спазват. Обичаят да се изпращат в провинцията извънредни пълномощници, които да наблюдават дейността по правосъдието и политическите въпроси, излязъл от употреба. Като се съди по кралските харти, създава се невероятното впечатление, че кралете при установяването на новите феоди сами се лишавали от това право. Така, след като цялата територия е била покрита с феоди, тия пълномощници не можели вече да бъдат използувани; не е имало вече общ закон, защото не е имало кой повече да изпълнява тоя закон.
Салическите, бургундските и вестготските закони били вече към края на втората династия напълно пренебрегнати, а в началото на третата — почти нищо не се чувало за тях.
При първите две династии често са се свиквали народни събрания, т. е. събрания на сеньорите и епископите; за общини още не е ставало дума. На тия събрания са се мъчели да установят положението на духовенството — едно съсловие, което се формирало, така да се каже, под защитата на победителя и само е установявало прерогативите си. Законите, приети на тези събрания, са това, което наричаме капитуларии. Това дало четири последствия: установени били закони за феодите и значителна част от църковните имоти започнали да се управляват по тия закони; духовенството се обособило още повече и започнало да се отнася пренебрежително към реформаторските закони, в които самото то не е играело роля на реформатор; били съставени сборници от постановления на съборите и папските декреталии; духовенството е приело тия закони, сякаш че те са дошли от най-чистия извор. Откакто започнали да се създават големи феоди, господарите, както вече казах, престанали да изпращат в провинциите пълномощници, които да следят за изпълнението на издадените от тях закони; така при третата династия не се говорело вече за капитуларии.
Глава X
Продължение на същата тема