Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Вижте — каза Миранда. — Крондор.
Пъг ги беше превел по права линия от Острова на чародея, така че подхождаха към града на принца откъм запад.
— О, богове! — възкликна Миранда.
На мястото на някогашния огромен, гъмжащ от живот град се виждаше само черно петно.
— Нищо не е останало — въздъхна Накор.
— Нещо се движи — каза Калис и посочи в смътната светлина, и видяха ескадрон, поел по крайморския път.
— Май част от армията на кралицата е дезертирала — отбеляза Шо Пи.
— След като се освободиха от властта на демона, това би трябвало да става все по-често — каза Пъг.
Прелетяха над външния вълнолом на залива на Крондор и видяха мачтите на опожарени кораби — като гора протягащи се към небесата изгорели кости. Кейовете ги нямаше, както и повечето сгради. Тук-там стърчаха части от стени. Палатът на принца беше сринат до основи.
— Много време ще мине преди някой отново да се засели тук — отбеляза Калис.
Томас сложи ръка на рамото на сина си. Разбираше, че разрушаването на града, който се бе заклел да брани, го наранява дълбоко. Знаеше също така, че Калис по-добре от всеки друг разбира какво е постигнал с разрушаването на Камъка на живота, но осъзнаваше болката, изпитвана от Калис заради скъпата цена, платена от толкова хора.
Пъг подведе сферата над Кралския път. На всяка миля ставаха свидетели на пълната разруха.
Всяка ферма и къща беше изпепелена и безброй трупове бяха осеяли пътя.
— Трябва да доведем тук колкото може повече духовници, защото след такова клане със сигурност ще дойде и чума — каза Доминик.
— Всички от Ордена на Арч-Индар ще помогнат — обеща Накор.
— И двамата ли? — го подкачи Миранда.
Въпреки цялата разруха пред очите им за Пъг се оказа почти невъзможно да не се разсмее.
— Много от жреците сигурно също са загинали при разрушаването на града — каза Томас.
— Едва ли — отвърна Калис. — Предупредихме храмовете още преди няколко месеца и те постепенно изтегляха хората си на безопасни места. Херцог Джеймс разбираше, че такава помощ ще е нужна, ако оцелеем.
— А и никога не вреди, ако храмовете са на твоя страна — вметна Миранда.
— При цялата ми тревога заради заплахата от Изумрудената кралица и демона, и при тези наши страхове около Камъка на живота, бях пропуснал простия факт, че в Кралството е нахлула такава огромна армия — отбеляза Пъг.
— Аз — не — каза Калис и посочи напред. — Виж.
Навлизаха в подножията на планините и Пъг видя цяло море от лагерни огньове, малки заслони и тук-там по някоя командна шатра. После прелетяха над огромен павилион. Колкото повече се приближаваха към Даркмоор, толкова по-големи струпвания на войски виждаха.
— Богове! — възкликна Томас. — Никога не съм виждал такава армия. Дори през Войната на разлома цураните никога не изкараха повече от трийсет хиляди души, и никога всички на едно място.
— Превозили са през морето четвърт милион души — каза Калис и добави безстрастно: — Това долу е едва половината от още неизбитите от нас.
— Толкова смърт — въздъхна тъжно Накор. — И толкова безсмислена.
— Винаги съм питал Пъг има ли причина да се води война — каза Томас.
— Свободата — отвърна Калис. — Да браним своето.
— Това са добри основания за съпротива — каза Пъг. — Но дори и те не са достатъчно добър мотив да започнеш война.
Теренът започна да се издига и Пъг издигна и сферата. Но все повече и повече мъже започнаха да сочат към тях, а някои започнаха да стрелят и той издигна сферата още по-високо.
На равнището на облаците получиха пълна панорама на бойното поле.
— Невероятно — промълви Доминик.
Под тях се беше проснала армия от стотина хиляди души — пъплеха като мравки. На върха на хълма беше град Даркмоор. Предградията като че ли бяха вече в ръцете на врага, битката в останалата част кипеше яростно.
— Можем ли да спрем това? — попита Миранда.
— Нашествениците са хвърлени на другия край на света, без храна — каза Калис, погледна Пъг и подхвърли: — Освен ако не разполагаш с някое магическо средство да ги върнеш на Новиндус.
— Малко по малко, може би, но… толкова много наведнъж — не.
— Тогава ще трябва да спрем боевете и да уредим нещата, след като престанат да се избиват — каза Томас.
— Някой да вижда сааурците? — попита Пъг.
Томас посочи една част на града на югозапад — малък пазарен площад, пълен с огромни зелени конници. Пъг спря сферата и рече:
— Я да видим дали ще можем да им привлечем вниманието.
Започна бавно да спуска сферата и когато първият сааурец я видя, отдолу полетяха стрели.
Удряха се в стените на сферата и отскачаха. Пъг продължи бавно да я спуска и след като долу разбраха, че това чудо не ги заплашва пряко, спряха да стрелят.