Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
— Вергер? Но той…
— Той загина при пожар, нали? Един нещастен случай, може би? Може би някой е щял да погледне по-отблизо на този случай, ако е била установена ясната и видима връзка, съществувала между Конрад Фанебюст и Харалд Юллвен така дълго, та чак до хиляда деветстотин седемдесет и първа година.
— Такава връзка не съществува — обади се дрезгаво той.
— А, така ли? Получих обаче доказателствата току-що, а освен това и по време на разговора ни днес следобед. Ти ми каза, че Харалд Юллвен бил мъртъв, но няколко часа по-късно аз стоях лице в лице с него. Значи през хиляда деветстотин седемдесет и първа не е бил убит Харалд Юллвен, а Шауер-Юхан, твоят стар боен другар. Явно е, че дружбата не означава нищо, когато трябва да се защищават собствените интереси. Ти вече си видял приликата в структурата на тялото, която е съществувала между Юллвен и Шауер-Юхан и най-вече увреждането на крака. И с цел да накараш Харалд Юллвен да изчезне от лицето на земята, защото ти е бил необходим за нещо, ти си пожертвал Шауер-Юхан. Той не е струвал много, а?
Фанебюст бе смъртноблед, а на лицето му избиха червени петна.
— Значи, аз съм трябвало да…
— Използвал си Ротеифтен, за да се отървеш от своя съдружник. Ти си купил и по този начин си разрушил границата между идеалите, които двамата сте лелеяли някога.
— Това са нелепи брътвежи, Веум!
— Аха? Дай да погледнем и материалите за този пожар. Заедно с полицията. Въз основа на това, което знаем днес.
— Слушай…
— Защо тогава ти беше необходимо да лъжеш, че с Шауер-Юхан сте убили Харалд Юллвен през хиляда деветстотин седемдесет и първа? Някога ти си се борил геройски против нацизма, Фанебюст, но изглежда, че напразно си се борил. Нацизмът е жив. Ала истински опасните нацисти днес не са тези, които се представляват от юношите в униформата на Хитлерюгенд или от изкуфелите носталгици от Националния сбор. Опасен е нацизмът, който се изявява чрез теб и подобните на теб човешки изчадия. Само че те просто носят други имена. — Гласът ми трепна. — И тогава животът не означава нищо за тях. Животът на Ялмар Нюмарк, Шауер-Юхан или на Олга Сьоренсен.
— Не съм добре. — Той спря. — А кметът ще държи реч.
Понижих глас:
— Не съм дошъл тук, за да слушам речите на кмета. Ти си бил посетен от Ялмар Нюмарк и си разбрал, че той е по следите на нещо във връзка със случилото се през хиляда деветстотин седемдесет и първа, именно на спойката, която никой преди това не е забелязал, между така наречената смърт на Харалд Юллвен и изчезването на Шауер-Юхан. Ти си знаел, че евентуалното разкриване на тези факти ще има за теб катастрофални последици. И си пристъпил към действие. Първо се опита да го прегазиш, безуспешно. Но следващия път излезе по-успешно…
— Не съм го убил! Молих го… — Той стисна зъби и замълча.
— Молил си го да престане с разследването, и така…
— Той седна в леглото, беше страшно възбуден и каза, че е разбрал всичко, после се хвана за сърцето… Не вярвах, че… Мислех, че просто е получил малък припадък.
— Лекарската намеса е щяла да го спаси. А ти си взел картонената кутия с всички негови материали. Всеки би нарекъл това убийство, Фанебюст.
— Но ти не си юрист, Веум? Освен това аз не знаех къде се намира Харалд Юллвен. Според това, което ми бе известно, той трябваше да е мъртъв. Нали ти казах, че ще ти платя, ако го намериш.
— Конспирация, не се ли изрази така? Или, с други думи, твоят страх, че ще го намеря. Защото си го изтървал от поглед след работата, която е свършил за теб през хиляда деветстотин седемдесет и втора.
Той беше на прага да загуби самообладанието си.
— И това ли ти призна?
Излъгах го.
— Да. — И изпробвах шанса си: — Защото именно ти беше този, който му заплати петдесет хиляди крони, нали?
Лицето му съвсем загуби очертания. Той вече знаеше, че е пробягал цялото разстояние. Сега оставаше съдията да измери времето. Отрони:
— Добре…
— Олга Сьоренсен обаче също бе опасна. Тя единствена можеше да докаже, че ти си бил във връзка с Шауер-Юхан през хиляда деветстотин седемдесет и първа, малко преди изчезването му. Затова ти я уби, без да знаеш, че тя отдавна е разказала всичко това на другите. Аз вече го знаех, ти просто я уби без нужда. И ето сега стоим тук само ние двамата.