Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
Те ме гледаха втренчено и мълчаливо. Ролите се бяха разменили. Сега не те бяха призраците, а аз, тъй като в мое лице сякаш изведнъж виждаха Холгер Карлсен — жив-живеничък.
— Какво, не съм ли прав? А само няколко дни след това гръмна. Ти си минал през тежки изпитания, Юллвен, и ти е било напълно ясно, че си можел да притиснеш Хелебюст, при това неспасяемо, ако планът ти евентуално има успех. Спасил си един човек по време на пожара, но пък си се погрижил и Холгер Карлсен да не излезе жив от там. После, след пожара, когато Хелебюст се завърнал от Осло, ти си му представил сметката за твоето мълчание. Можел си да разчиташ на безоблачни дни. Но са ти били необходими двама помощници. Един вече си имал в лицето на Елисе Блум, а госпожица Педершен е била полузаслепена от лоялността, която секретарките тогава са изпитвали спрямо шефовете си. Но може би тя просто се е радвала на парите, които е получила, нищо чудно. Единственото нещо, което не мога да разбера, са отношенията между двама ви. Ти си била млада и хубава тогава? — обърнах се аз за миг към Елисе Блум, а после пак към него: — А ти — застарял тип с присъда за изменничество зад гърба си.
Елисе Блум се поизправи. Червените петна по лицето й бяха започнали да избледняват, а под тях се подаде ледена маска. В гласа й прозвуча учудваща нежност, когато хвърли поглед към него и каза:
— Тогава аз го обичах. Щях да направя за него каквото и да беше поискал. — След кратка пауза продължи: — Ние заживяхме заедно както всички влюбени, поне аз мисля така. Топлотата се превърна в ежедневие, тайните — в горчива връзка между двама ни.
— А нищо не може да свърже по-здраво двама души от мрачните тайни на съвместно извършените престъпления — казах аз. — След първите години и първото премълчаване вие сте били свързани завинаги. Ти си била свързана с него и ако си желаела да се освободиш, това е означавало първа да влезеш в затвора. Ако някой въобще е щял да ти повярва, след толкова време. Ако нещо въобще е можело да се докаже.
Внезапно Харалд Юллвен се усмихна с широка застинала усмивка, показвайки едри, жълти зъби:
— Не, защото нищо не би могло да се докаже. И нищо няма да бъде доказано. През последните десет години в тази къща не е имало друг човек освен… нея и мен. Мога спокойно да те застрелям и да те напъхам в един сандък на тавана, където ще се разлагаш години наред, без нищо да се докаже.
— Но тогава и ти самият ще си мъртъв — казах аз. — Щом кървиш, значи не си далеч от този ден — нужна ти е помощ. Не разбираш ли? Не си струва. Предай се и се подложи на лечението, което ти е необходимо. И без това си вече толкова стар, а щом си и така болен… Никой няма…
— Ха. Не ме карай да се смея. Ние, които се бихме на другата страна през войната, никога не ще бъдем оставени на свобода. Ще ни преследват чак до гроба. И след като умрем, ще продължават да ни охулват. Я виж какво направиха с фюрера, а? И с тези, които носят идеите му днес, я виж как се отнасят с тях: и в печата, и повечето хора. Ти как се казваш? — прекъсна се сам той.
— Веум — отговори Елисе Блум.
— Варг Веум — казах аз, наблягайки на собственото си име.
Той леко кимна. Името ми не му говореше нищо, но той може би предпочиташе да знае имената на жертвите си.
Казах:
— Ти знаеш името, което ти бяха дали през войната…
Той гледаше студено, втренчено:
— Ротеифтен — казах аз.
Той отново оголи зъби.
— Те получиха това, което заслужаваха.
— Но Холгер Карлсен…
— Холгер Карлсен беше проклет болшевик — излая внезапно той. — Хитър мъркач, който идваше да се оплаква от условията за работа, само защото той и другите маймуни от профсъюзите искаха да закачат на шапките си едно перо повече, а работниците да получават свободни дни срещу пълно заплащане. Имаш ли представа каква щеше да бъде загубата на предприятието, ако бяха спрели работата в производствения цех, за да направят пълната проверка, за която той настояваше? Хелебюст каза да почакаме до времето на отпуските и тогава да я извършим. Помоли ме да следя какво прави Карлсен и да взема мерки, ако се случи нещо.
— Значи не ти струваше нищо да му отнемеш живота?
— Не съм му отнел живота. Покривът се срути.
Направих две крачки напред и той изкрещя:
— Стой! — Пистолетът се надигна и нацели право в лицето ми. — Не мърдай! Ще те застрелям веднага, Веум!
Лицето му беше диво, с неистово брутален израз, и съвсем не се съмнявах, че ще направи това, което казва.