Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
Представих си го обут в широки сиви панталони с тиранти на голо да коси бос тревата, размахвайки косата напред-назад, напред-назад. Силното му тяло е лъщяло от пот, а това, че е влачил малко единия си крак, не му е пречело, даже е изглеждало съвсем нормално сред поляните там, горе. Имал е дълъг и небрежен перчем, но косата на врата и около и над ушите му е била подстригана. От време на време е спирал да си почива, загледан нагоре към синьо-бялото лятно небе, надвиснало като примамливо обещание над тъмния Вълчи хребет. После пак продължавал да размахва косата.
Не ми беше трудно да си го представя и по-късно, когато се е преместил в града и е облякъл кафявата риза, намерил е нови приятели, самодоволни, червенобузести, пеещи весели песни и имащи действителна цел в живота: да защитават страната от болшевиките, да се борят против световния комунизъм. Сега в целия му образ се долавяше нещо смирено, подчертаващо тайнствеността около него.
Можех да си го представя как през войната е правил мрачните си сделки с представителите на окупаторите.
Сякаш го виждах пред себе си с вдигната яка, скрит до някоя порта или сгушен в някоя пресечка, да наблюдава как Гестапо извършва нощните си посещения, водено от неговите собствени съвети и предателство. Представих си го и как организира това, което после щеше да бъде квалифицирано като „нещастен случай“, със съобразителност и умение.
Там, където бе седнал, той се намираше в мавзолея на собствената си вяра. Зад него, на стената, над един скрин висяха две големи фотографии. Едната на Адолф Хитлер, а другата на Видкюн Квислинг32. И двамата в униформа. Върху скрина имаше два дървени свещника с дълги свещи, които в момента не бяха запалени, но и те бяха част от олтара с двата идола в живота му, тласнали го по дълъг и криволичещ път до тази полутъмна стая, при една отчаяна жена и стълкновението с мъж, когото виждаше сега за пръв път.
— Ама че проклета идиотка си, Елисе. Сега вече провали всичко.
В гласа му отекна празен звън, зловещ тон, който не предвещаваше нищо добро нито за нея, нито за мен.
Успях да изрека първите си думи, отправени към него:
— От какво страдаш, Юллвен?
Очите му заблестяха.
— Значи знаеш кой съм аз? — Погледът му също не вещаеше нищо добро.
Тя се намеси:
— Нужно му е да отиде на лекар. Дълго му говоря за това, но той, той не иска…
Сълзите се стичаха по бузите й, а очите й не се отместваха от лицето му.
— Той кърви. Нещо го изяжда отвътре, бавно, защото, защото един ден се реши да…
— Да мине в нелегалност? — попитах.
Той стисна устни.
— Да — прошепна тя. — А после, после вече не можеше да се подаде навън.
— Щяха да ме питат как се казвам. Тази проклета бюрокрация, онези глупаци от социалното осигуряване ще поискат да узнаят как се казвам. Но аз нямам име. Аз съм мъртъв.
Казах:
— Само че не си. Все още не си. — Сякаш за пръв път разбрах това на сериозно. — Ти не си бил убит през хиляда деветстотин седемдесет и първа.
Както в погледа му, така и в гласа му прозвуча явна злоба:
— Не, аз не умрях през хиляда деветстотин седемдесет и първа.
Изведнъж стана тихо. Елисе Блум плачеше тихо, закрила лицето си с ръце, разтърсвана от леки конвулсии. Събрах мислите си и продължих започнатото настъпление. Върнах се към хиляда деветстотин петдесет и трета година:
— Внезапно появилите се пари ме наведоха на следата.
— Какви пари? — изръмжа той, почти против волята си.
— През хиляда деветстотин петдесет и трета и в годините след това. Именно парите са позволили на Елисе Блум да купи тази къща. Парите са дали възможност на колежката й, госпожица Педершен, да се засели в Испания, да живее като един вид преждевременна пенсионерка. Ако включим в сметката и теб, Юллвен, Холгер Карлсен, който е бил мъртъв, и Хагбарт Хелебюст, който най-малко от всички ви е имал желание да издаде нещо, в управлението не е имало други хора, пред които да е било казано.
— Какво е било казано? — учуди се Юллвен.
Елисе Блум бе спряла да плаче. Ръцете й се бяха смъкнали до устните. Тя ме гледаше с големи, зачервени от плача очи.
Бавно преместих тежестта си от единия на другия крак.
— Това, което е имал предвид Холгер Карлсен, че се опасява от предстоящо изтичане на газове в производствения цех.
32
Норвежки министър-председател, отстъпил пред фашистките окупатори. Предател. — Б.пр.