Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Следващият в редицата също му се стори мъртъв, слаб мъж на средна възраст, с провиснала глава и много кръв по торса, но после Френтис с мъка потисна вика си, когато мъжът вдигна рязко глава, веригите издрънчаха и лудите му очи се спряха върху лицето му.
— Умряха — каза инструктор Ренсиал. — Запалиха оборите. Всичките ми коне са мъртви.
Френтис клекна до него; мъжът не изпускаше от поглед лицето му.
— Учителю, аз съм, брат Френтис…
— Момчето… — Ренсиал взе да кима в знак на потвърждение. — Знаех, че ще чака.
— Учителю?
Ренсиал завъртя глава, умопомраченият му взор попиваше мрака наоколо.
— Кой да помисли, че Отвъдното ще е толкова тъмно?
Френтис се надигна и започна да изпробва ключовете на връзката, докато не откри един, който отключи оковите на инструктора. Прихвана го през кръста и му помогна да се изправи.
— Това не е Отвъдното, а аз наистина съм тук и ще ти помогна. Знаеш ли къде е аспектът?
— Няма го — изпъшка Ренсиал. — Отиде в сенките.
Френтис поспря, зърнал друго слабо сияние, тесен правоъгълник светлина в черното подземие. „Стаите на инструктор Грейлин.“ Там имаше само рафтове с оръжие, които воларианците със сигурност бяха опразнили, но все пак си струваше да хвърли един поглед. Помогна на инструктора да стигне до стената, да се облегне и да се смъкне на пода.
— Минутка само, учителю.
Изтегли меча си и тръгна към вратата. Отвори я с върха на ботуша си. Кльощав мъж беше коленичил на пода край маса, на която лежеше труп. От плота на масата капеше кръв и се събираше на локвички по пода.
— Моля ви — прошепна на волариански коленичилият и Френтис видя прясната кръв по ръцете му почти до лактите.
Мъжът продължи да се моли, но Френтис не му обърна внимание. Приближи се към масата и трупа.
Приживе бе с космати гърди, сега одрани на ивици, косата му също бе гъста, но от нея беше останало малко — скалпът му беше нашарен от десетки изгаряния с триъгълна форма. Лицето му, сега почти изцяло скрито под синкави отоци, бе широко, и — в спомените на Френтис — не твърде интелигентно, освен когато хванеше следа — тогава чертите му оживяваха. Когато този мъж хванеше следа, очите му — сега извадени — се стрелкаха с остротата на вълк.
— Значи не е загинал при падането на портата — измърмори Френтис. Плъзна поглед по стаята, където някога инструктор Грейлин бе живял и поддържал подробни архиви за складовите наличности на ордена — за всяко оръжие, зрънце и дреха, озовали се в подземието. Сега тефтерите му ги нямаше, мястото им бе заето от грижливо подредени инструменти за мъчения, лъскави и наточени.
— Моля ви — изхлипа мъжът с окървавените ръце. На пода под него растеше локва бистра течност. — Правя само каквото ми заповядат.
— Защо му е било сторено това? — попита Френтис.
— Този мъж уби много свободни мечове от батальона, сред тях и племенника на командира.
— Ти си роб — отбеляза Френтис.
— Да. Правя само каквото…
— Да. Вече го каза. — Звуци на битка стигнаха до тях. Явно гарнизонът от свободни мечове най-сетне се бе вдигнал по тревога.
Френтис тръгна към вратата.
— Този батальонен командир, къде да го намеря?
Оказа се, че командирът се е настанил в старите покои на инструктор Хоунлин, които гледаха към двора. Френтис остави прозорците отворени, така че пленниците да чуват как робът си върши работата. Те стояха на колене в двора, дванайсет оцелели от над двестате войници гарнизон, повечето ранени. Оставил ги бе да се поизпотят, докато отиде да нагледа кучкарника, и когато се върна, ги завари в задоволително състояние на ужас.
— Вашият командир не пожела да съдейства — обърна се към тях Френтис и неколцина се стреснаха допълнително, чули го да говори на собствения им език. — Мъжът, който ръководеше нашия орден, се казва аспект Арлин. Знаем, че е бил тук, когато портата е паднала. Първият, който ми каже къде е, ще живее.
Откъм прозореца долетя звук, който Френтис помнеше добре от ямите — кастрацията винаги е придружена от писък с уникална пронизителност.
Един от мъжете се сви и повърна, пое си дъх да отговори, но съседът му се оказа по-бърз.
— За високия ли става въпрос?