Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Сарафина се завъртя бързо с гръб, опрян в стената на спалнята и ръце, стискащи бухалката. Дъхът й излизаше на пресекулки, а нервите й бяха опънати до краен предел. Гросет беше заровил нос под лапите си — явно толкова изплашен, колкото господарката си. Боже, надяваше се, че няма да излае.
Между другото, каква беше тази миризма? Миришеше на нещо сухо и като че ли горчиво. Много странно. Не беше ли споменато нещо за тази миризма в книгата? Тя се опита да си спомни, при все че беше чела нещо за миризма, подобна на тази. Не идваше ли от… Цялото й тяло се разтресе, когато спомена я осени.
Магия на дааеман.
Демони.
Неканеният гост стигна при вратата и тя замахна силно и нависоко — целеше се в лицето му. Натрапникът само улови бухалката и започна да я люлее заедно с нея. Тя се блъсна в рамката на вратата и разтърсваща болка я прониза. Падна на задника си, зашеметена за миг. Гросет направо освирепя около краката на демона.
— Вае, Сарафина. Радвам се да те видя.
7
Тя вдигна очи към него, разпознавайки го. Червени очи… убийствена ярост. Това означаваха червените очи, нали? Нали? Тя не можеше да отговори, не можеше да помръдне. Ужасът и болката я бяха вледенили на място.
Мислите й се появиха в бърза последователност. Демон. Същият демон, който я бе посетил във фермата. Имаше демон в стаята и тя щеше да умре.
Гросет захапа крачола на демона и го заръфа, ръмжейки. Масивната глава и червените очи на демона се извърнаха към кучето и той дръпна рязко крака си, изстрелвайки Гросет във въздуха. Кученцето се удари в нещо и изскимтя.
Ярост избухна в нея.
— Копеле такова!
Тя се хвърли на пода, грабна бейзболната бухалка и се претърколи на крака. Издавайки боен вик, който дойде някъде от дълбините на тялото й, тя замахна с бухалката с всичка сила към главата на демона. Този път се получи задоволителен удар, който запрати демона настрани към стената.
— Бей? Това ли е името ти? Никога, никога повече не докосвай кучето ми! — Тя се приготви да удари демона отново, но една ръка я улови, преди да успее да замахне. Сарафина погледна зад себе си, за да види Тео, който й изсумтя и тръгна към демона. Магията на Тео се надигна в стаята, карайки косъмчетата по цялото й тяло да настръхнат. Миризмата на прясно разровена пръст изпълни въздуха.
Демонът се отблъсна от стената с животински рев и насочи вниманието си към земния магьосник. Тео я избута настрани и пристъпи към него. При други обстоятелства щеше да е раздразнена, но в този случай, ако Тео искаше да се бие с демона, с удоволствие щеше да се остави да я избутат настрана. Той можеше да действа.
Сарафина притича до ъгъла на стаята и взе треперещия Гросет на ръце. Той моментално облиза лицето й и тя въздъхна от облекчение, че кученцето е добре.
Магия избухна около нея за втори път през последните два дни. Горчивият мирис на демонска магия опари носа й, смесвайки се със земната магия, която Тео управляваше. Демонът проби дупка в стената й в желанието си да удари Тео, който се дръпна от пътя му. Пушек изпълни стаята и я накара да се закашля. Нощното й шкафче експлодира, заедно с библиотеката й, карайки листите и кориците да завалят из стаята.
Купчина пръст угаси огъня, който се бе разгорял от порива на демонската магия. Подът пред нея се разпадна на подобна на пръст консистенция и погълна демона цял.
С разширени очи и широко отворена уста, тя се вторачи в Тео над купчината.
— Тръгвай! — нареди той. — Отивай в Сборището. Веднага!
Тя тръгна. Държейки Гросет близо до себе си, Сарафина заобиколи странния гроб в центъра на спалнята си и се втурна през входната врата на жилището си, точно когато купчината пръст в спалнята избухна и демонът изрева недоволно.
Сарафина хукна надолу по стълбите, чудейки се след колко ли време щяха да се събудят съседите й и да открият, че в апартамента й се е разразила битка на титани. Или че подът се е превърнал в каша. Как щеше да обясни това на хазяина си?
Пазеше скрит резервен ключ под калника на колата си. Държейки Гросет с една ръка, тя го намери и го извади с треперещи пръсти. От другата страна на улицата, проблясъци на светлина се изливаха от прозорците на апартамента й. Бе изгубила наетия апартамент и при тези обстоятелства никога нямаше да си получи депозита обратно. Тази мисъл накара налудничаво звучащ, нервен смях да се надигне в нея.