Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Веднага в главата й нахлу образът на Тео. Усмивката й секна и тя поклати леко глава, мръщейки си.
Отново се опита да се сгуши и да се наслади на момента след последните няколко дни, изпълнени с ужас, но тишината не дойде. Нищо чудно. Книгата, която Тео й бе дал, стоеше на масичката до леглото. Беше прекарала целия следобед и цялата вечер четейки я.
Не беше приказки за сладки сънища.
Вещери — покварили се магьосници — и демони? Демони? Сериозно? И тя беше отчасти демон? Или поне създадена от магическите експерименти на някой демон. Всичко беше толкова трудно за вярване. И все пак беше почувствала силата вътре в себе си. Беше я овладяла. Знаеше, че всичко беше реалност, колкото й странна да беше тя. Земя, въздух, вода и огън. Тя беше огън. Центърът на силата й затрепери леко при тази мисъл. Да, има повече неща в небето и на земята, драги ми Хорацио, отколкото си мислиш с твоята жалка наука.6 Шекспир, убедена беше тя. От Хамлет може би? Не беше сигурна, но откъдето и да беше, беше истина.
Тя беше прекарала по-голямата част от вечерта в недоумение защо не беше по-изненадана от съдържанието на книгата и от това, което й се беше случило. По някакъв странен начин информацията, която беше получила, я допълваше. Винаги беше знаела, че съществува нещо повече и че тя беше нещо повече, но досега не беше знаела какво.
Като липсваща част от пъзела. Сега вече всичко си дойде на мястото.
Майка й беше луда — в това нямаше съмнение — но може би не чак толкова луда, колкото всички си бяха помислили.
Уф. Не можеше да си спомни за рождената си майка, без в стомаха й да заседне огромна буца. Както винаги правеше в този случай, Сарафина насочи мислите си далеч от нея — от жената, която я беше родила, а впоследствие се беше опитала да я убие. Всичко друго носеше твърде много болка.
А и на кого би му хрумнало, че мъжете също могат да бъдат магьосници? Винаги си беше мислела, че жените са вещици, а мъжете са… магове или вълшебници, или нещо подобно. Понятието вещица винаги й беше звучало по женски.
Определено нямаше нищо женствено в Теодосий Уинтърс.
Защо трябваше все за него да мисли? Той беше като някакъв вирус, от който не можеше да се отърве.
Истина беше, че се чувстваше по-добре със защитата около апартамента си. Трябваше само да се концентрира, за да я усети: здрава, силна, по-добра и от ров около замък. По ирония на съдбата Тео щеше да й помогне да заспи тази вечер.
Изпразвайки съзнанието си от съдържанието на книгата и образа на Тео, тя затвори очи. След смъртта на мащехата си, Сарафина си беше взела целия платен отпуск от работа и планираше да използва времето, за да събере мислите си. Само трябваше да помоли хазяина за отсрочка на наема. Ако дареше кръв или нещо такова, сигурно щеше да може да си позволи да купи храна за себе си и за кучето.
Пълен ужас.
Първото нещо, което трябваше да направи утре, беше пак да посети Сборището. Това означаваше, че трябваше да се наспи тази вечер.
Едва успяла да се унесе, тя се събуди от някакъв трясък, донесъл се откъм гостната. Гросет подскочи и започна да лае. Сарафина му направи знак да млъкне, за да може да чува.
Шумът продължаваше.
Цялата настръхнала тя отметна завивките и сграбчи бейзболната бухалка, която държеше отстрани на леглото. Все още не беше достатъчно уверена в уменията си с огнена магия, за да я използва като оръжие. Благодарение на защитата поне знаеше, че не може да бъде Стефан или някой друг вещер — е, или поне много силно се надяваше, — но можеше да е крадец. С нейния късмет, нямаше да я учуди.
С вдигната във въздуха ръка — знак за Гросет да остане на леглото — тя се приближи към вратата на спалнята. Той легна и прилепи глава към лапите си, скимтейки. Нещо издрънча в кухнята и Сарафина потръпна. Сякаш в жилището й имаше диво животно.
Тя надникна през вратата в тъмната стая. За нейно щастие тя беше любител на нощните светлини, така че се виждаше малко… достатъчно, за да усети, че тъмна и тромава фигура препречи пътя й към входната врата. Беше се надявала, че ще може да хване Гросет и да избяга. Премного бой или беж-ситуации й се бяха насъбрали за последните няколко дни, мерси. Този път тя предпочете беж.
Голямата фигура се обърна и закрачи към стаята й. О, не.
6
Уилям Шекспир, „Хамлет, Принц датски“ — превод от английски Гео Милев, 1918.