Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Тео пристъпи напред и се усмихна. Сарафина затвори уста.
— Вината е моя. От известно време излизаме със Сарафина и когато видях колко я съсипа смъртта на приемната й майка, настоях да остави всичко и да тръгне с мен — обясни той и изчака малко, преди да продължи. — Даже не й дадох възможност да си събере багажа, което е и причината да носи моите дрехи. — Тео се приближи до Сарафина и я придърпа към себе си. — Нали така, захарче?
Сарафина се вцепени.
— А-а… — Той прокара пръсти върху студената кожа на ръката й — А-а… — повтори тя.
— Брей, Сарафина. От известно време? Не си ми казала. Какво стана с Алекс? Че вие с него скъсахте само преди две седмици! — ахна Мария и се ухили закачливо. — Да не би да си му изневерявала?
— От известно време ли казах? — попита Тео. — Истината е, че тъкмо се срещнахме. Просто имам усещането, че се познаваме от много време — доизясни той и я целуна по слепоочието. Сарафина се ококори. — Нали така, кексче?
— Мария… — каза Сарафина с половинчата усмивка на лицето. Тя се отскубна от Тео и отведе Мария до вратата. — Много съм уморена. Изключително съм ти благодарна за загрижеността. Много добра приятелка си. Веднага щом се пооправя, взема душ и се обадя на Даниел, ти ще си първият човек, с когото ще се свържа, и ще ти разкажа всичко.
Мария взе чантата си от малката синьо-червена масичка до вратата. — Добре, обещаваш ли да ми се обадиш? Можем да отидем да пием коктейли или нещо такова.
— Няма проблеми.
Мария пак я прегърна.
— Камък ми падна от сърцето, като научих, че си добре. Никога повече не прави така!
— Обещавам. Просто… се отнесох — извини се Сарафина и погледна крадешком към Тео. — Ъмм, харесваме се, така да се каже.
Мария се наклони напред и прошепна нещо в ухото на Сарафина, хвърляйки поглед към Тео. Сарафина изхихика нервно и Мария си тръгна.
— Благодаря. Нямах представа какво да кажа.
— Какво ти прошепна?
Тя се усмихна с блясък в очите: „Нищо чудно, страхотен е“.
Тео се прокашля и извърна поглед.
— Изглежда не те бива с хората, особено с жените. Жалко, защото… ами жалко си е.
— Жалко е, защото какво? — изръмжа тихо той и застопори погледа си върху нея.
— А-а, защото повечето жени сигурно те намират за доста привлекателен. Голяма част от тях биха се съгласили с Мария.
— Повечето? Това включва ли и теб?
— Вие да не… флиртувате с мен, г-н Уинтърс? — отговори тя и направи жест с главата си.
Той измърмори и й обърна гръб:
— Ще поставя защитата сега.
Докато изваждаше подходящите амулети от запасите си и ги поставяше на прозорците и вратите, Сарафина отиде в спалнята и се преоблече.
Защитата си дойде на мястото, точно когато тя излезе от спалнята със сгънатите му дрехи в ръка. Носеше тесни и износени сини дънки, които очертаваха дупето й, и синя риза с дълги ръкави, която се връзваше чудесно с цвета на очите й.
Не че обръщаше внимание на задника или очите й по някаква друга причина освен чисто по навик.
— Съжалявам, че нямах възможност да ги изпера — извини се тя и му подаде дрехите.
— Няма проблеми. Защитата е поставена. Ще държи настрана Стефан или когото и да било от Дъскоф — каза той, насочвайки вниманието си към книгата, която тя беше поставила на масичката за кафе. — Прочети я и ме потърси.
— О, това ми е първа грижа. Ще направя кана чай, може би нещо за вечеря и сядам да чета — изреди Сарафина и погледна към една малка масичка близо до кухнята. — Веднага след като преслушам петдесетте съобщения на секретаря си, сигурно всичките пълни с тревога.
Мамка му, наистина имаше петдесет и две оставени съобщения. Очевидно много хора бяха загрижени за Сарафина. Сигурно чувството беше приятно.
Той излезе от апартамента с намерението да слезе по стълбите и да се прибере вкъщи. Вместо това обаче се спря в коридора, за да я погледа. Не искаше да я оставя. Нещо го притесняваше. Имаше нещо странно в нея, нещо не на място, нещо, което разсейваше комфорта му.
— Защо ме зяпаш така?
— Зяпах ли?
Тя завъртя очи с досада.
— Знаеш ли, имаш силна нужда да поработиш над социалните си умения. Лека нощ, Тео — отсече Сарафина и тръшна вратата пред носа му.
Имаше нещо наистина изнервящо в нея.
Сарафина се мушна в леглото си, върху нейните чаршафи и положи глава на нейните възглавници, сгуши се и въздъхна. Беше почти идеално. Липсваше й само… Гросет скочи и се настани в краката й. Ах, сега вече беше идеално. Тя се усмихна и затвори очи.