Магьосническа ярост

Стефан подозираше, че добрият им външен вид помагаше да съблазнят жените — и мъжете — в древността, за да се чифтосат с тях. Това бе един вид оръжие, вградено в ДНК-то им. Вероятно трябваше да е благодарен, понеже това чифтосване, с малко магическа помощ, бе създало магьосниците на елементите. Всички магьосници произтичаха от дааеман.

— Не ми харесва да се отзовавам, когато ме повикаш — каза Бей като начало. Гласът му бе плътен с отсечените срички на акцента, който бе характерен за демоните. — Като най-обикновен мелез. — Бей бе един от малкото, които говореха добре английски. Поради тази причина Стефан се съгласяваше с него и с всичките му капризи. Ръката на Стефан се стегна около чашата и той се принуди да отпусне хватката си.

— Et merde. J’en ai assez8 — промърмори на себе си той. — Съжалявам, господарю демон, но трябва да си поговорим за прибързаното ти действие с онази жена, Сарафина Конъл.

Лицето на Бей се отпусна малко, челюстта му се отключи и плътните му устни се разтвориха леко.

— Сарафина? Какво за нея?

— Уговорката беше, че може да я имаш след като свършиш задачата си. Все още не си я завършил, затова още не можеш да я имаш. Не помниш споразумението или има причина, за да го спазиш?

Бей се размърда и очите му светнаха в червено. Очите на повечето демони ставаха червени само когато щяха да убиват. Очите на Бей ставаха червени, когато емоциите му вземеха връх, а това се случваше през повечето време. Бей бе особено опасен демон.

— Такава беше уговорката, преди да я изгубиш.

— Не съм я губил.

— Не прецени правилно обстоятелствата при въвеждането й.

— Не, бях напълно прав да смятам, че миналото й ще я направи добър кандидат за нас. Без намесата на Сборището и с още малко време, съм сигурен, че щях да я привлека на наша страна. — Челюстта му се стегна, когато си помисли за нападението във фермата. — Но знам точно къде се намира и, когато всичко това приключи, тя ще е твоя. Дотогава, никакъв контакт.

— Не ми заповядвай. — Очите на Бей отново светнаха в червено и дъхът на Стефан секна в гърлото му за момент.

За момент почти отстъпи назад, далеч от демона, който отказваше наградата му, но отстъплението щеше да го направи да изглежда слаб. А това би било самоубийство.

Бей оголи зъби, издължени и остри, уста пълна със зъби.

— Грешиш. Не ме е грижа за нищо друго, освен за Сарафина. Тя е моя, когато и да реша да я взема.

Той се изчезна от стаята — по зловещия начин, по който се придвижваха от място на място през пространството — и Стефан остана сам.