Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Сякаш да изгуби апартамента си бе най-лошото нещо на света.
Щом се озова в колата, тя остави Гросет на пасажерската седалка, вкара ключа в стартера и потегли със свирене на гуми.
Още щом стигнеше до Сборището щеше да отиде при Томас Монахан и да изпрати помощ на Тео. Само се молеше да не е прекалено късно.
— Какво, по дяволите, става? Защо някой Атрика би тръгнал точно след теб?
— О, Божке, пак съм специална. Първо бях специална за главния вещер, а сега демон иска да се гушкаме посред нощ. — Сарафина почисти с дезинфектант гадната драскотина на лицето на Тео. Той трепна и тя започна да духа върху раната. Горкото голямо бебе. — Този тип, Бей, ме повика по име.
Тео бе дошъл в Сборището около час, след като тя бе стигнала до там и бе изпратила някои магьосници да му помогнат. Бе дошла в тъмното, тихо Сборище викайки за помощ, тъй като не знаеше къде да открие някой важен. Томас, Джак и Клеър бяха помогнали на Тео да отпрати демона.
Гросет не бе ранен. Изглежда се бе стоварил върху матрака на леглото й, а не върху стената. Сега той бе нахранен, напоен, обгрижен, бе се сгушил като кълбо на дивана на Тео и бързо бе заспал.
Тео потърка брадичката си.
— Предполагам, че това означава, че онова, което подозирахме, е истина. Дъскоф някак са намерили начин да се съюзят с Атрика. Залагам всичко, че демонът е изпълнявал поръчка на Стефан.
— Ъъъ, от това, което прочетох в книгата на Мика, никой Атрика не би бил момче за всичко на когото и да е.
— Нещо ги обединява. Според теорията на вероятностите няма шанс Дъскоф и Атрика случайно да се интересуват от теб по едно и също време.
— Наистина ми се ще да не бях толкова интересна.
Той хвърли поглед към часовника.
— Има само няколко часа до утрото. Останалите от Сборището може и да успеят да намерят някакъв смисъл във всичко това.
— Благодарих ли ти вече?
— Изглеждаше, че беше свършила доста добра работа още преди да дойда.
Тя изсумтя.
— Беше късмет.
— Убийствен.
Свивайки рамо, тя каза:
— Той ме ядоса.
— Напомни ми никога да не го правя.
Тя държеше бутилка дезинфектант в една ръка и торбичка с памучни тампони в другата. Хвърли многозначителен поглед към разкъсаната му и окървавена блуза.
— Свали я.
Той гледаше покрай нея, докато издърпа дрехата през главата си и я метна върху масичката за кафе, отнасяйки се далеч в страната на размишленията. Изведнъж Сарафина се оказа там, моментално онемяла от объркващата, съблазнителна, красива фигура на тялото му.
Първото, което забеляза, бяха татуировките му. Те покриваха ръцете, раменете, гърдите и гърба му във виещи се и спускащи се черни линии в стил трайбъл. Под тях, или всъщност смесвайки се с тях, имаше белези — тънки, бели, бразди по кожата му. Вероятно някога са били рани, причинени от нож? Може би дори от камшик. Белезите съвпадаха с татуировките, флиртуваха и танцуваха с тях. Ефектът явно беше преднамерен и странно красив.
Второто, което забеляза, бяха мускулите. Явната физическа сила в горната част на тялото му бе спираща дъха, също както и татуировките. Тя остави погледа си да обхожда изваяното великолепие, всяка вдлъбнатина, извивка, възвишение и равнина на тялото му. Това бе мъж, който се грижеше за себе си, който тренираше ежедневно и имаше подходящо за модел тяло, майната им на белезите.
Сега погледът му бе концентриран върху нейния и на лицето му имаше предизвикателно изражение.
— Проблем ли има?
Сарафина премигна и прочисти гърлото си.
— Проблем? Не, никакъв проблем. Просто тялото ти е толкова, толкова…
— Белязано? Обезобразено? Отвратително? Избери си прилагателно.
— Боже, не, великолепен си! — изтърси тя и моментално й се прииска да върне думите обратно. — Имам предвид, че татуировките са много добре направени.
— Благодаря.
Тя се зае да изсипва антисептик върху памучния тампон. Гърдите му не само бяха разкрасени с мастило, имаше и няколко гадни рани, на които трябваше да се обърне внимание.
— Ти ли си правил рисунките?
— Да. Помогнаха ми за местата, които не мога да достигна, но направих доста голяма част.
— Това е лудост.
— Правя го за много от земните магьосници тук, а и за някои от останалите, които ги искат по естетически причини. — Той направи пауза. — Защо? Искаш ли една?
Тя се усмихна.