Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Тео трепна и тя се отдръпна леко, позволявайки му отново да се нагоди към ръката й. Този път регулираше топлината по-добре, концентрирана върху това да прави терапевтични магически нишки, вместо да пали такива. Тя позволи на лечебните вълни да се влеят в разранената му плът, лекувайки и зашивайки я обратно.
Под пръстите й раната се промени и изглади, ръбовете се събраха заедно. Топлината, простираща се надолу по ръката й, намаля и тя усети, че бе дала колкото можеше.
Само че досега се бе отнесла, изгубена в концентрацията, която й бе необходима, за да управлява топлината. Дишането й стана дълбоко и стабилно, напасвайки се със сърцебиенето й. Изплъзваше се все по-далеч и по-далеч…
Тео пое ръката й в своята, палецът му галеше вътрешната страна на китката й. Очите й се отвориха бавно; бяха се завъртели на обратно в главата й, сякаш медитираше. Фокусира се върху лицето му.
Тео продължи да държи ръката й, а сега и погледа й. Той имаше наистина хубави очи, наситено тъмно кафяви, като най-греховния шоколад. Бавните милувки на палеца му върху чувствителната й кожа правеха лоши неща — или добри неща, зависи от гледната точка — в долната част на тялото й. Тя не можеше да се принуди да издърпа ръката си или да откъсне поглед от неговия.
Той пусна ръката й.
— Добре ли си?
Тя премигна и излезе от транса, сякаш бе освободена от магическо заклинание… мисълта бе забавна. Само мигна в отговор.
Тео погледна надолу към раната си.
— Невероятно. Не мисля, че дори ще остане белег — промърмори той. — Не говорехме ли току-що за естествени умения? Изглежда имаш доста умения в сферата на лекуването.
Сарафина се концентрира върху раната му и ахна. Раната му бе почти напълно излекувана. Тя дръпна ръката си и отстъпи назад.
— Аз ли направих това? Огнената магия може да прави това?
Тео огледа розовеещия белег.
— За да бъда честен, това е малко отвъд обикновените възможности. Как се чувстваш?
— Изцедена.
Той изсумтя.
— Изразходи доста енергия за това.
— Какво друго може да прави огнената магия?
— Всички магьосници имат свои собствени специални способности. Ще трябва да намериш своите.
— Добре, но какво друго може да прави огънят?
Тео се ухили.
— Да пали разни неща. Да взривява. Страхотно оръжие е. — Той направи пауза. — Но мисля, че може би намерихме в какво си специална, Сарафина.
Как да контролира атрика. Ето това бе дилема.
Стефан мислеше, че като ги подмами с това, което искат най-много, ще ги принуди да се подчиняват. И през повечето време преимуществото, което имаше, бе ефективно.
През повечето време.
По ирония Атрика не можеха да контролират емоциите си много добре… нито либидото си, както изглежда. Някой би помислил, че такива машини за убиване нямат емоции или че емоциите им ще са ледени и безмилостни. И все пак сърцето на Атрика биеше диво и страстно, емоциите им бяха пламенни и силни. По някакъв начин бяха като деца, винаги действаха подтиквани от импулсите си.
Дяволски трудно бе да ги контролираш, а Стефан беше работил твърде дълго и бе стигнал твърде далеч, за да остави пишката на Бей да прецака всичко.
— Какво ще правим с непокорния демон, сър? — попита Дейвид, върлинест воден вещер. Изглеждаше толкова невинен, толкова… глупав. И все пак Дейвид беше от хората, които биха ти прерязали гърлото за двайсетачка. Стефан обичаше тази му черта.
Дейвид бе от персонала на баща му. Той присъстваше в деня, когато Уилям Крейн бе бутнат от четиридесетия етаж на Дъскоф Интернешънъл в Ню Йорк от Мира Хоскинс, онази кучка и въздушна магьосница. Също така присъстваше, когато Изабел Новак хвана Стефан за топките — буквално — преди няколко години. И двата пъти Дейвид бе избягал. Умееше да оцелява, също като Стефан.
— Какво да правим с непокорния демон? Oui7, това е въпросът на века. — Стефан въздъхна и потропа с пръсти на масата в заседателната зала на Дъскоф Интернешънъл и се загледа през прозореца, през който баща му бе намерил смъртта си. Само присъствието му в тази стая караше гнева да заври в седалището на магията му, карайки я да се разпростре из крайниците му, сякаш щеше да експлодира.
Караше Стефан да се чувства много мотивиран.
Томас Монахан и организацията му от слабаци убиха баща му. Беше им казал, че ще ги накара да си платят и щеше да го стори.
7
Oui — (фр.) — Да.