Среднощният диамант [bg]

— А Лонзо никога не е искал да ставаш слугиня — добави Фернанда. — Не искаше да отидеш там с дълг, който тежи на плещите ти.

— Не искаше това и за себе си — казах.

— Нямаше избор. — Милото лице на Фернанда придоби сурово изражение. Тя беше познавала Изабел и беше помогнала на Лонзо да се укрие от властите, когато случайно беше убил нейния убиец. — Трябваше да се измъкне бързо. Но ти? Това е по-добре за теб. Само Дванайсетте знаят какво ти е писано, но знам, че не е да работиш безкрайни дни в някоя плантация.

Когато я чух да се позовава на дванайсетте ангели, както правеха аланзанците, това ми напомни, че именно Фернанда и Пабло се бяха срещнали със Седрик и бяха уредили сделката ни. Той беше имал нужната власт да ме доведе в Адория, а името на баща ми помогна да се свържа с аланзанци в Новия свят. Подобно на мен, Седрик имаше план в Адория. Искаше да се присъедини към нова колония, наречена Уестхейвън, която изграждаше и проповядваше религиозна търпимост. Сделката ни му беше помогнала и макар да знаех, че е от полза за мен, все още се съмнявах дали бях постъпила правилно. Почти не чувах изтънчените речи на Джаспър за всичкия лукс, който ни очакваше, или как се хвалеше пред семействата ни колко начетени и изтънчени ще станем. Щяха ли начетеността и изтънчеността да са достатъчни, за да ми помогнат да намеря Лонзо?

Изтръгнах се от размишленията си, когато съобщиха, че са пристигнали карети, за да откарат гостите обратно в Осфро. Времето бе отлетяло и сълзите, които се бяха пролели при идването на посетителите, се удвоиха сега, при потеглянето им. Няколко от момичетата изглеждаха толкова съкрушени, та си помислих, че като нищо можеха да си тръгнат с любимите си хора. Но тази показност явно бе впечатлила семействата на всички и видях същите тези разстроени момичета, подкрепени с насърчителни думи от роднините си. Макар да не вярвах, че Тамзин наистина би си тръгнала, тя твърде очевидно се нуждаеше от известно насърчение. Изражението й бе съкрушено, докато се вкопчваше в децата, но закима в знак на съгласие, когато майка й сложи ръка на бузата й и заговори бързо. Не чувах какво казва, но когато минах покрай тях, дочух как Тамзин казва: „…ще отида да ти донеса писмата“.