Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

– Благодаря ти, приятелю – казвам и отпивам няколко големи глътки.

– Моля, наистина няма защо. Прекрасна изненада е да те видя след толкова много години. Рядко ми идват гости, като изключим госпожа Спунс25, която се отбива за някоя и друга местна клюка и да ме почерпи от домашния си сливов сладкиш.

– Съжалявам, че толкова време не сме се виждали. Ти си най-продаваният автор на приказки в Англия и според „Таймс“ си национално съкровище.

Икабод ме поглежда благо.

– Имах голям късмет. Можеше да стана викарий, както баща ми искаше.

– И не си се женил?

– Бях сгоден за кратко, но тя развали годежа. Мразеше разказите ми. Нарече ги нелепици – казва той и сам си се засмива, след това ме поглежда угрижен: – Голиат, моля те, кажи ми какво е станало.

Огънят искри и трепти. Ръженът, забелязвам, има пчеличка на дръжката. А камината има резбовани танцуващи дяволчета и пеперуди. Той живее в един разкошен приказен свят. Тук няма момиченца, заключени в часовници и умиращи от глад. Няма демони. Светът му е безопасен и мек. Ако можех, щях да вкарам Мирър в неговия свят. Но се опасявам, че няма да може да я удържи.

– Голиат? – Икабод се навежда към мен. Бях се изгубил в гледане на пламъците.

– Извинявай. Много съм изморен. Ще ти разкажа какво се случи, но първо ми позволи да забравя за малко. Говори ми за разказите си. Разсей ме.

– Разбира се. В момента работя по деветата си детска приказка. Казва се „Хорас и вълшебният крак“.

– Заглавието е ужасяващо.

– Така е. Но несъмнено ще я публикуват.

– Разкажи ми сюжета.

Икабод сипва още от брендито.

– Хорас е обикновено момче с вълшебен крак. Този крак може да пораства страшно голям, така че може да разбива врати с ритник, да стъпква проклети магьосници и да носи спасени девойки. Един ден на Хорас му омръзва да има вълшебен крак, защото просто не може да си намери място на света и се чувства странен и откъснат. Та, значи, среща един магьосник, който му предлага следното: ще премахне вълшебния му крак и ще го замени с човешки, ако Хорас му помогне да отвлече една принцеса. И Хорас се съгласява и отвлича принцесата за магьосника, но се влюбва в нея и… ами всъщност дотук съм стигнал.

– Някакви идеи за края?

– Трябва да е щастлив, разбира се. Приказка е. Ти какво мислиш?

– Мисля, че ми липсваше, Икабод. А историята е ужасна.

Икабод се засмива.

– Да, така си е. Пълен ужас, то всичките са такива. Винаги съм искал да пиша криминални и детективски истории, като за Шерлок Холмс – казва и пали лулата си. – Сега готов ли си да ми разкажеш твоята история, Голиат?

– Опасявам се, че моята приказка няма да има щастлив край.

– Как мога да ти помогна да напишеш по-добър?