Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

Натъкваме се на господин Руфъс Хазърд, който е насочил пушка към дърветата. Приближаваме се внимателно и когато ни вижда, се усмихва широко и сияйно.

– Я, здравейте!

До краката му има голям чувал.

– Какво правите? – пита Лъвхарт.

– На лов съм – ухилва се той. – Искате ли да видите какво улових?

Поглеждаме в торбата. Вътре има мъртво момиче.

– Другата избяга. Но ще я намеря аз.

– Знаете ли как можем да излезем от гората? – питам аз.

Лъвхарт е изплашен и стои зад мен.

– Хмм, не си спомням – казва той, като гали мустак, – но ей там има една дама, която седи на едно дърво; може би тя ще може да ви помогне.

Посочва горе-долу посоката, после отново вдига пушката, ние го оставяме и тръгваме по килима от лавандула и мъх, и стигаме огромно чепато дърво, цялото с бели смъртни маски. Госпожа Фоксглав, с дълга синя рокля, е седнала на един клон и пие чай. Поглежда надолу към нас.

– Прекрасна утрин, нали? – Смъртните маски си приказват и тя ги смъмря: – Я по-тихо, деца, имаме гости. – Маските мърморят недоволно.

– Желаете ли чай?

– Не, благодаря. Можете ли да ни кажете как да излезем от гората, моля?

Госпожа Фоксглав изглежда озадачена.

– Не разбирам въпроса, миличка.

И я оставяме. И вървим дълги часове, и ядем горски плодове и ядки, и пием от потока. И накрая намираме една поляна, където седи един пътуващ магьосник с бял заек в цилиндъра. Господин Фингърс.

Лъвхарт тихичко казва:

– Този човек не ми е баща.

Господин Фингърс ме поглежда и казва:

– Момиченце, искаш ли да погалиш заека?

Забелязвам, че заекът има черни очи.

– Не, не искам.

– А искаш ли да си поиграем? – леко накланя глава.

– Не. Как да излезем от гората? – питам настоятелно.

– Момиченце, това, което направи, има последствия. Ти манипулира времето. Върна часовниците назад. Наруши космични закони. Такива действия не остават безнаказани.

– Не сте в положение да ме съдите, господине. Вие сте едно злобно демонче. И ви плених във времето.

– Не за дълго – въздъхва той. – Жалко е, че не можем да сме приятели.

Вади китка изкуствени цветя от ръкава си, подава ми ги и се смее.

– Какво ще стане с нея? – пита Лъвхарт умолително.

– Ще трябва да почакаш и да видиш. Изненада е.