Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]
- Автор: Бий Ишбел
- Серия: Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2111-3
- Переводчик: Борислав Стефанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]». Краткое содержание книги:
– Вече ми помагаш много и ще съм ти вечно признателен за това. Не ми хрумна къде другаде да идем, нито на кого другиго да се доверя.
Очите ми натежават и усещам как се унасям в сън.
Започвам да сънувам. Виждам как баща ми ми маха. Държи малко гърне от гробницата на принцесата. На него са нарисувани зелени жабки. В гърнето има сърце. Той ми го подава.
– Това е твое.
Събуждам се във фотьойла. Икабод ме е завил с одеяло.
– Добро утро – казва бодро той. – Тя още спи, но изглежда добре. – Подава ми чаша чай и донася голям поднос с дебели пухкави палачинки с масло. – Хапвай. – Така и правя. Изяждам шест и ми става по-добре. – А сега ми разкажи историята си от началото до края.
Правя го, а Икабод дълго време не казва нищо, седи със зареян поглед и дълбоко умислен. Малкият часовник звънва.
– Това, което ми казваш, е невероятно. Ти не си човек, който си измисля такива неща. – Замълчава за малко. – Вярвам ти. Но трябва да ми кажеш: винаги ли си могъл да се преобразяваш в животни?
– Не – казвам.
– Как тогава?
– Мирър ме промени. В деня, в който я спасих от часовника, тя ме прегърна толкова силно, толкова силно. Стисна ме. И тогава го усетих, нещо премина между нас. Някакъв вид магия. Тя ми даде тази сила, за да мога да я пазя.
И хапнах последната палачинка. Погълнах я все едно беше главата на господин Фингърс.
IX
Събуждам се от съня си. Викам Голиат, но звук не излиза. Само въздух. На края на леглото ми е седнало малко момче с черна коса, нежно хванало сребърен джобен часовник. Поглежда ме с любопитство.
– С теб имаме проблем – казва. Гласът му е мек като маршмелоу26.
– Кой си ти? – Изправям се и разтривам очи, за да се разсъня.
– Аз съм последната страница в книгата. Аз съм всичките краища. Аз съм събирачът на мъртвите. Аз съм бащата на времето.
– Какво искаш от мен?
Момчето завърта часовника между пръстите си.
– Длъжница си ми.
Натъпква часовника в устата ми.
Времето закъкря, мехури във вода. Разтапям се.
Когато пак се събуждам, момчето ме гледа внимателно. Очите му са безкрайни тунели.
– Притежаваш много сила. Не съм убеден, че можеш да я използваш разумно.
– Не разбирам напълно какво съм.
– Можеш да променяш времето, да го подчиняваш на волята си. Можеш да отваряш портали към други вселени. Разбираш ли колко опасна те прави това?
Не знам какво да кажа.
– Ще бъда пределно ясен. Мога да те унищожа, ако поискам. Не си над космичните закони.
И се гледаме. Часовникът в корема ми трака едва чуто.
– Може би трябва да ти благодаря, че не ме уби – казвам.
– Моля, Мирър. Беше ми много интересно да се срещнем.
Слизам по стълбите и викам Голиат. Огледалото в коридора показва отражението ми. Остаряла съм. Изгубила съм години. Вече не съм момиче, станала съм жена. Той ме зяпа, отворил уста като златна рибка. После ме прегръща толкова силно, с толкова много любов. Единственият шум е часовникът в коридора, който тихо тиктака и не мога да го чуя.
В дома на Лъвхарт гостите започват да се будят. Господин Фингърс наглася очилата си и излиза в градината, където дъждът бие по земята. Боговете го гледат отгоре.
X
Не съм се родил проклет, но станах нещо прекрасно злокобно.
Мисля, че днес изглеждам доста елегантен – огледалото ми показва образа на един красив мъж.
Но не го разпознавам. Може би съм аз. Може би е нещо неприятно. Много си харесвам сакото – кадифе в люляков цвят и много меко на допир. Подобава дяволът да се облича красиво.
Вървя по дългата пътека към дома на леля Роузбъд. Време е да ѝ ида на гости. В ръцете си нося огромна китка цветя, ярколилаво и оранжево, знак на милата ми обич. Тя има специално място в сърцето ми. Сърцето ми – клетка, висяща в нищото. Железен кафез. Може би е празно. Може би не трябва да мисля за такива неща.
Преминах портите с шипове на имението „Крейк“27. Няма демонично куче пазач на входа. Няма гатанка за отгатване.
Трябва ли да съм изненадан? Голяма бяла къща с градина без цветя. Още една празнота.
Чудя се за разговора, който ще проведем. Несъмнено ще отбележи нещо за здравето на ума ми, за родословието и за облеклото ми. Тя не обича цветя, затова подаръкът е неподходящ. Скъпа лельо, дали с теб сме един и същи вид зло?
26
Пухкав бонбон от разбита захар.
27
Пъструшка, от crake, птици от род Rallidae.