Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]
Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

Электронная книга - «Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]». Краткое содержание книги:

Невероятна мрачна приказка за почитателите на Нийл Геймън и Луис Карол! 1888 г. Момиче на име Мирър и нейният мистериозен спътник Голиат пристигат на брега на викторианска Англия. Нещо не е наред с момичето от деня, в който нейният обсебен от лудост дядо я заключва в тайнствен часовник, обсипан с божи кравички. Мирър не знае каква е, но е наясно, че вече не е точно човек. Джон Лъвхарт, от своя страна, не е роден проклет. Но след зловещата смърт на родителите му е осиновен от мистър Фингърс, демоничен властник на Подземния свят. Някои казват, че той е побъркан. Джон би се съгласил. Сега мистър Фингърс има една основна цел – да похити Мирър, чиято душа е ключът към затвърждаване на властта му за вечни времена. Чудакът Джон, облечен в палтата си, обсипани със сърца, винаги готов на импулсивна жестокост, трябва да я открие за него. Ако се интересувате от: - смяна на формата; - какво има в часовниците; - странни малки момиченца; - смъртоносни, но възпитани принцове; - дванайсет танцуващи принцеси; - участието на Смърт като персонаж. Тази книга е за вас!
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 65
Перейти на страницу:

– Вече ми помагаш много и ще съм ти вечно признателен за това. Не ми хрумна къде другаде да идем, нито на кого другиго да се доверя.

Очите ми натежават и усещам как се унасям в сън.

Започвам да сънувам. Виждам как баща ми ми маха. Държи малко гърне от гробницата на принцесата. На него са нарисувани зелени жабки. В гърнето има сърце. Той ми го подава.

– Това е твое.

Събуждам се във фотьойла. Икабод ме е завил с одеяло.

– Добро утро – казва бодро той. – Тя още спи, но изглежда добре. – Подава ми чаша чай и донася голям поднос с дебели пухкави палачинки с масло. – Хапвай. – Така и правя. Изяждам шест и ми става по-добре. – А сега ми разкажи историята си от началото до края.

Правя го, а Икабод дълго време не казва нищо, седи със зареян поглед и дълбоко умислен. Малкият часовник звънва.

– Това, което ми казваш, е невероятно. Ти не си човек, който си измисля такива неща. – Замълчава за малко. – Вярвам ти. Но трябва да ми кажеш: винаги ли си могъл да се преобразяваш в животни?

– Не – казвам.

– Как тогава?

– Мирър ме промени. В деня, в който я спасих от часовника, тя ме прегърна толкова силно, толкова силно. Стисна ме. И тогава го усетих, нещо премина между нас. Някакъв вид магия. Тя ми даде тази сила, за да мога да я пазя.

И хапнах последната палачинка. Погълнах я все едно беше главата на господин Фингърс.

IX

Смърт идва на гости на Мирър

Събуждам се от съня си. Викам Голиат, но звук не излиза. Само въздух. На края на леглото ми е седнало малко момче с черна коса, нежно хванало сребърен джобен часовник. Поглежда ме с любопитство.

– С теб имаме проблем – казва. Гласът му е мек като маршмелоу26.

– Кой си ти? – Изправям се и разтривам очи, за да се разсъня.

– Аз съм последната страница в книгата. Аз съм всичките краища. Аз съм събирачът на мъртвите. Аз съм бащата на времето.

– Какво искаш от мен?

Момчето завърта часовника между пръстите си.

– Длъжница си ми.

Натъпква часовника в устата ми.

Времето закъкря, мехури във вода. Разтапям се.

Когато пак се събуждам, момчето ме гледа внимателно. Очите му са безкрайни тунели.

– Притежаваш много сила. Не съм убеден, че можеш да я използваш разумно.

– Не разбирам напълно какво съм.

– Можеш да променяш времето, да го подчиняваш на волята си. Можеш да отваряш портали към други вселени. Разбираш ли колко опасна те прави това?

Не знам какво да кажа.

– Ще бъда пределно ясен. Мога да те унищожа, ако поискам. Не си над космичните закони.

И се гледаме. Часовникът в корема ми трака едва чуто.

– Може би трябва да ти благодаря, че не ме уби – казвам.

– Моля, Мирър. Беше ми много интересно да се срещнем.

Слизам по стълбите и викам Голиат. Огледалото в коридора показва отражението ми. Остаряла съм. Изгубила съм години. Вече не съм момиче, станала съм жена. Той ме зяпа, отворил уста като златна рибка. После ме прегръща толкова силно, с толкова много любов. Единственият шум е часовникът в коридора, който тихо тиктака и не мога да го чуя.

В дома на Лъвхарт гостите започват да се будят. Господин Фингърс наглася очилата си и излиза в градината, където дъждът бие по земята. Боговете го гледат отгоре.

X

Леля Роузбъд и господин Лъвхарт

Не съм се родил проклет, но станах нещо прекрасно злокобно.

Мисля, че днес изглеждам доста елегантен – огледалото ми показва образа на един красив мъж.

Но не го разпознавам. Може би съм аз. Може би е нещо неприятно. Много си харесвам сакото – кадифе в люляков цвят и много меко на допир. Подобава дяволът да се облича красиво.

Вървя по дългата пътека към дома на леля Роузбъд. Време е да ѝ ида на гости. В ръцете си нося огромна китка цветя, ярколилаво и оранжево, знак на милата ми обич. Тя има специално място в сърцето ми. Сърцето ми – клетка, висяща в нищото. Железен кафез. Може би е празно. Може би не трябва да мисля за такива неща.

Преминах портите с шипове на имението „Крейк“27. Няма демонично куче пазач на входа. Няма гатанка за отгатване.

Трябва ли да съм изненадан? Голяма бяла къща с градина без цветя. Още една празнота.

Чудя се за разговора, който ще проведем. Несъмнено ще отбележи нещо за здравето на ума ми, за родословието и за облеклото ми. Тя не обича цветя, затова подаръкът е неподходящ. Скъпа лельо, дали с теб сме един и същи вид зло?

вернуться

26

Пухкав бонбон от разбита захар.

вернуться

27

Пъструшка, от crake, птици от род Rallidae.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 65
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)