Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Да.

— А също и че ви е оказал силна подкрепа, когато сте се намесили в случай, който е събудил у вас болезнени спомени.

— Да говорим направо. Когато бях тийнейджър, ме изнасилиха. Върнах се в родния си град, за да открия кой го е извършил. Да, той направи всичко, за да ме подкрепи в търсенето ми.

— И въпреки това вие сте скъсали с него.

Последва пауза. Хусейн чакаше. След малко Фрида наруши мълчанието.

— Извинете. Не разбрах, че това е въпрос. Да, скъсах с него. Не можеш да бъдеш с някого просто от благодарност.

— Той много ли беше гневен?

— Беше разстроен.

— А гневен?

— Понякога нечие огорчение може да премине в гняв.

— Година и половина по-късно той все още е бил гневен?

— Все още беше разстроен.

— Някога давали ли сте му надежди, че за връзката ви има шанс?

— Не — каза тя рязко. — Не съм му давала подобни надежди.

— И не се върнахте при него?

— Не.

— Въпреки това той ви е звънял или ви е изпращал есемеси почти всеки ден, понякога по няколко пъти на ден.

До този момент Фрида говореше бързо и уверено. Сега замълча и когато се обади отново, от гърдите й се изтръгна въздишка.

— Беше много болезнено.

— За вас или за него?

— И за двама ни, разбира се. Но може би повече за него.

Вратата се отвори и в стаята влезе Брайънт, затваряйки тихо след себе си. Той кимна на Фрида, представи се на Таня Хопкинс и притегли един стол към масата. Хусейн го изчака да седне и заговори отново.

— Отговаряхте ли на обажданията му, когато ви звънеше по телефона?

— Понякога. Отначало отговарях, но не и напоследък. — Тя се намръщи. — Реших, че това само ще влоши нещата.

— Когато му отговаряхте, как протичаха разговорите ви?

— Не разбирам въпроса ви.

— Много е просто. Той умоляваше ли ви, крещеше ли ви, обиждаше ли ви?

— Санди беше горд човек.

— Това не е отговор.

— Опитвате се да го изкарате… — Фрида леко повдигна дланта си, после я сложи обратно на масата — … объркан и неуравновесен.

— А не беше ли объркан и неуравновесен?

— Беше в мрачен период от живота си и вероятно се е държал по този начин. В повечето случаи не отговарях на обажданията му, а ги прехвърлях към гласовата си поща.

Хусейн извади фотокопието с датите и часовете, които бяха написани в бележника на убития.

— Това познато ли ви е?

Фрида се вгледа в листа.

— Това е графикът ми в „Складовете“ — каза тихо тя.

— Значи е бил наясно с ангажиментите ви.

— Очевидно е така.

— При предишния ни разговор ми казахте, че е минало доста време, откакто реално сте се срещали, и че — каква беше фразата? Сте го видели бегло около две седмици преди да бъде намерен мъртъв. Във вторник, на десети юни. Считайте това за въпрос — добави Хусейн, забелязвайки немигащия поглед на Фрида.

— Да, точно така.

— Искам да разбера малко повече за тази ваша последна и неочаквана среща с него. Какво беше настроението му?