Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Готин пич, помисли си Бекстрьом. Най-сетне черничка с чувство за хумор.
Ернандес смени темата. Първо разказа за откритието в контейнера, направено от полския строителен работник.
— Сега чакаме само уведомление от лабораторията дали кървавите следи са от жертвата. Ако съвпадат, безспорно ще стане изключително интересно. За съжаление, не успяхме да намерим отпечатъци. Нито по дъждобрана, нито по ръкавиците и пантофите. Мерките на дъждобрана и пантофите са като на Даниелсон. Висок и як, четирийсет и четвърти номер обувки.
— А колко месеца ще минат, докато получим отговор от лабораторията? — почуди се Бекстрьом.
— Всъщност успяхме да се спазарим за предимство — отвърна Ернандес. — След уикенда ще имаме данните на колегите от Линшопинг. Ако обобщим всичко до този момент — продължи Ернандес, — най-вероятно става въпрос за извършител, който е физически силен, доста над средния ръст и определено има зъб на жертвата. Ако се окаже, че онези дрехи съвпадат и принадлежат на Даниелсон, както капакът от тенджерата и чукът, той очевидно е и опитен. Облича си дъждобрана на жертвата, за да не изцапа дрехите си с кръв. Събува си обувките и нахлузва пантофите на жертвата по същите причини. Слага си ръкавиците за миене на съдове, за да не оставя отпечатъци. Единственото, което ни смущава, е поведението на госта за вечеря, защото на по-ранен етап същата вечер е оставил огромно количество отпечатъци по чинии, чаши и прибори. Не изглежда да е направил никакво усилие да ги изтрие.
— Мен това не ме притеснява. Ни най-малко — отбеляза Бекстрьом и поклати глава. — Пияниците са устроени точно по този начин. Първо сяда да порка с Даниелсон. После внезапно нещо му докривява и щом Даниелсон отива до тоалетната, онзи изува патъците, слага пантофите, дъждобрана и ръкавиците, грабва капака и се залавя за работа веднага щом домакинът излиза от клозета и се олюлява там в опит да си вдигне ципа. Вечерята преди това най-вероятно е забравил.
— С Петер разсъждавахме горе-долу в същата насока — кимна Ернандес. — Освен това ни се струва, че не става въпрос за чист гняв, а може да има и по-рационални мотиви.
— Като например?
— Да го е обрал — отвърна Ернандес.
— Точно — наблегна Бекстрьом. — Което доказва какъв скапан малоумник е. Да обере тип като Даниелсон. Все едно да стриже плешивец.
— Може би в случая не е било точно така — обади се Ернандес. — В най-горното чекмедже от дясната страна на писалището му намерихме не какво да е, а пачка печеливши фишове от Солвала. Осребрени, захванати с ластик, подредени прилежно по дати. Най-горният е от надбягванията във Вала същия следобед и вечерта на убийството. Бонът е на стойност 20 620 крони, а парите са изтеглени от касата на хиподрума веднага след състезанието. Между другото, това е било първото надбягване по талон V65 в 18:30. Парите обаче не открихме. Портфейлът му например, който впрочем се намира на писалището в неговата спалня, е празен, като изключим пачка визитки.
— Ти да видиш — рече Бекстрьом. — Ти да видиш — повтори.
Трябва да е бил абсолютният джакпот за такъв като Даниелсон, помисли си той.
— Още няколко неща — продължи Ернандес. — Едни сме намерили, други не сме, а би трябвало.
— Слушам — отвърна Бекстрьом, като същевременно посегна към химикалката и черното тефтерче.
— Намираме бон от надбягванията, но не и пари, намираме данни за нещо, навярно куфарче за документи, но никакво куфарче. Намираме неотваряна и отворена опаковка виагра. Изписани на името на Карл Даниелсон с рецепта, която също намерихме. Останали са шест от осем таблетки. Според извлечението от рецептите трябва да е употребил още осем таблетки от началото на април. Освен това опаковка от десет кондома с налични само два.
— Нашата жертва определено не се е оставяла да падне по гръб. Дори да се е нуждаел от помощ, за да вдигне инструмента — ухили се Бекстрьом.
— Намерихме два ключа за банков сейф, но него самия още не сме открили — продължи Ернандес. — Затова пък никакъв телефон, никакъв компютър, никакви кредитни карти. При това и никакви подобни сметки. Намерихме обикновен джобен тефтер с календар и няколко бележчици. Но никакъв календар бележник, никакви снимки, нито лични записки.
— Типичен пияница — съгласи се Бекстрьом. Че какво, по дяволите, да прави с мобилен телефон? Да се обади в магазина за алкохол и да поръча доставка вкъщи? Кой изобщо ще даде кредитна карта на дърт алкохолик? Дори социалните не са чак толкова изтрещели. — Нещо друго? — добави.
— В писалището му има количества касови бележки от таксита — отвърна Ернандес.