За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Трябва да се забрани дейността с пари, която води до увеличаване на богатствата свръх онази мярка, която природата е заложила у нас; да се забрани безполезното скътване на онова, което безполезно е натрупано; да се забрани безкрайното множене на желанията и заместването на природата, която ни е дала твърде скромни средства за възбуждане на страстите и за взаимно развращаване.
Епидамняните, като почувствували, че правите им се развращават от сношенията им с варварите, избрали специално длъжностно лице, което да извършва всички търговски сделки от името на града и в интерес на града. По такъв начин търговията престава да внася разложение в държавната уредба на града, а държавната уредба не лишава обществото от преимуществата на търговията.
Глава VII
В какъв случай тези своеобразни институции могат да бъдат полезни
Този вид институции могат да бъдат полезни в републиката, тъй като техният принцип е политическата добродетел; но да се развие чувството за чест в монархията или да се внуши чувството на страх в деспотическите държави, за това много грижи не се изискват.
Освен това такива институции са възможни само в малката държава, където възпитанието може да се дава общо и народът да се възпитава като в едно семейство.
Законите на Минос, Ликург и Платон предполагат изключителен надзор на всички граждани едни над други. На това обаче не може да се разчита при объркване, нехайство, при широк обхват на делата, когато става дума за голяма държава.
Нужно е, както бе вече казано, при тези институции парите да бъдат премахнати. Но при големите държави многочислеността, разнообразието, натрупването, важността на делата, леснотата на покупките, бавността на обмена — всичко това изисква обща парична мярка. За да разпространяваш властта си навсякъде, е нужно да разполагаш с това, чрез което навсякъде хората са обвързани с властта.
Глава VIII
Обяснение на един парадокс на древните относно нравите
Полибий20, разсъдливият Полибий ни казва, че музиката е била необходима за смекчаване на нравите на аркадийците, които обитавали една студена и мрачна страна, и че жителите на Кинета, които се отнасяли с пренебрежение към музиката, превъзхождали по жестокост всички останали гърци; в никой друг град не са бивали извършвани толкова престъпления, колкото в техния. Дори Платон не се е побоял да каже, че промените в музиката водят до промени в държавното устройство. Аристотел, който сякаш е написал своята Политика само за да противопостави собствените си идеи на идеите на Платон, е при все това съгласен с него, когато засяга въпроса за огромното влияние на музиката върху нравите. Теофраст21, Плутарх22, Страбон23 — всички древни автори са мислели така. И у тях това не е някакво необмислено мнение; това е едно от основните начала в тяхната политика. Така те са създавали закони; така са искали да бъдат управлявани градовете-държави.
Смятам, че бих могъл да обясня това. Трябва да се има пред вид, че в гръцките градове, особено в онези, където главното занятие е била войната, всяка работа и всяка професия, която е довеждала до натрупване на пари, са се смятали за недостойни за свободния човек. «Повечето от занаятите — казва Ксенофонт — увреждат тялото на тия, които се занимават с тях; те ги заставят да стоят на сянка или близо до огъня; и не им оставят време да се срешат с приятели, нито да вземат участие в държавните работи.» Занаятчиите са успели да станат граждани едва при разложението на някои демокрации. Това именно иска да ни каже и Аристотел; той поддържа мнението, че една добре уредена република никога няма да им даде право на гражданство.
Земеделието също се е смятало за робско занятие; и обикновено с него се е занимавал някой победен народ; илотите при лакедемонцпте, периеките при критяните, пенестите при тесалийците и други поробени народи в други републики.
Най-сетне всяка дребна търговия у гърците се е смятала за позорна; щяло е в такъв случай гражданинът да върши услуги на роба, на наемателя, на чужденеца; мисълта за нея е възмущавала свободолюбието на елина. Затова Платон в своите «Закони» е искал да бъде наказван всеки гражданин, който се занимава с търговия.
Така гръцките републики са се намирали в много затруднено положение. Те не са искали гражданите да се занимават с търговия, земеделие, занаятчийство; но в същото време не са искали и да пилеят напразно времето си. Намирали са за целесъобразно да се занимават с упражнения, които имат характер на гимнастика или се отнасят към военното дело. Други занимания държавната уредба не им е разрешавала. Затова на гърците трябва да се гледа като на общество от атлети и воини. Но тези упражнения, толкова подходящи за възпитание на хора твърди и диви, е трябвало да бъдат смекчени с други, водещи към облагородяване на нравите. Музиката, която действува върху душата чрез органите на тялото, е била много подходящо средство за това. Тя заема средно положение между телесните упражнения, които правят хората твърди, и отвлечените упражнения, които ги правят диви. Не може да се каже, че музиката е вдъхвала добродетел; това би било непонятно; но тя е пречела на жестокото действие на интуицията и във възпитателната система е отделяла място за душата, каквото без нея тя не би имала.