Кралят на моста

— Къде е Негово Величество? — попита тя Илай с надеждата, че момчето няма да забележи руменината, плъзнала по бузите й. Снощи ситуацията бе излязла от нейния контрол в повече от едно отношение.

По-възрастната прислужница, която помагаше на Илай, го изгледа остро.

— Негово Величество става рано. Отиде при командира, за да провери дали новите търговски условия за Маридрина са получени от пазарите в Северен пост и Южен пост.

Слава богу. Не беше сигурна дали е готова да се изправи срещу него лице в лице. Не и след нещата, които бяха правили, независимо дали той ги помнеше, или не. Лара кимна мрачно на жената, разчитайки, че така ще скрие обзелата я неловкост.

— Новите търговски условия ще бъдат благословия за народа ми.

По лицето на възрастната прислужница премина сянка, но тя само наклони глава настрани.

— Щом смятате, господарке.

— Как се казваш? Вече познавам Илай и бих искала да опозная по-добре и останалите.

— Аз съм Клара, господарке. Илай ми е племенник, а сестра ми Морин е готвачката тук.

— Само вие тримата ли сте? — попита Лара и си припомни легионите от прислуга, които бяха придружили кервана й от покрайнините на Червената пустиня до Итикана.

На лицето на Клара изплува бавна усмивка.

— Негово Величество е свикнал да прекарва повече време с войниците, отколкото в тази къща. Макар да очаквам, че вашето присъствие ще промени това, господарке.

В очите на прислужницата припламна блясък, от който бузите на Лара се сгорещиха.

— Знаеш ли кога ще се върне?

— Не ни каза, господарке.

— Разбирам — Лара придаде на гласа си разочарована нотка.

Когато лицето на другата жена омекна, я обхвана задоволство.

— През повечето дни е зает, но ако не друго, стомахът му ще го доведе у дома за вечеря.

— Има ли ограничения къде мога да ходя?

— Къщата е на ваше разположение, господарке. Негово Величество заръча да се настаните удобно.

— Благодаря.

Лара ги остави да раздигат масата и се зае да обикаля къщата. Освен нейните покои и тези на Арен имаше още четири спални, трапезарията, кухнята и стаите на прислугата. Цялата задна част на къщата бе пълна с бухнала мека мебел, различни настолни игри, наредени по масите, и стени, отрупани с рафтове с книги. Тя копнееше да си вземе някоя, но само прокара пръст по гръбчетата им, преди да продължи. Всяка стая имаше огромни прозорци, но от всички тях гледката бе една и съща — джунгла. Красива, ала напълно лишена от признаци на цивилизация. „Може би и Итикана е такава“, помисли си Лара. Мостът, джунглата — и нищо друго.

А може би те искаха тя да си мисли точно така.

Върна се в покоите си и разгледа итиканските дрехи в гардероба. Избра чифт панталони и туника с къс ръкав, добави чифт корави кожени ботуши, облече се и излезе от къщата.

„Провери с колко свобода разполагаш, без да допуснеш да заподозрат на какво си способна — безмълвно й нареди Серии. — Те очакват от теб да си невежа, несръчна и разглезена. Възползвай се от грешките им.“

Лара тръгна напред с очакването да я проследят. Една пътека водеше нагоре, но тя избра да тръгне надолу, покрай потока, защото знаеше, че рано или късно този път ще я изведе на брега на морето.

След броени минути чу тихите стъпки на някой, който вървеше след нея. Изпукване на клон. Приглушен плисък. Който и да я следеше, беше безшумен като ловец, но тя бе научила разликата между пясък, ронещ се под напора на вятъра, и такъв, движещ се под тежестта на нечие тяло, затова не й беше никак трудно да познае откъде идва шумът зад нея.

На няколко места по пътя забеляза капани, но продължи да върви покрай потока. Не след дълго подгизна от дъжд и пот — въздухът беше ужасно влажен и Лара имаше чувството, че диша вода, но все още не бе зърнала и следа от моста или от брега. Преследвачът й пък не бе направил никакъв опит да я спре.

Тя опря ръка в ствола на едно дърво и се престори на изтощена. Вдигна поглед, но очите й не успяха да пробият гъстото було от листа и мъгла.

Серин й бе обяснил подробно какво знаят за моста. Че повечето му колони представляват естествени каменни кули, които се издигат от морето и държат моста на трийсет-четирийсет метра над водата. Мостът минаваше само над няколко от близките острови, чиято защита включваше разнообразни капани, предназначени да потопяват кораби. Основната й цел бе да открие как итиканците влизат и излизат от моста по протежението му, но първо трябваше да открие самия мост.