Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Няма смисъл да се мотаем тук, докато не вземат решение — каза той и я помъкна със себе си, за да му помага в забавленията. Не я ухажваше; просто му харесваше да са заедно и бе мил и учудващо приятен събеседник. Тя откри, че отвращението му към надутостта и фразьорството е движещата пружина на неговото негодувание. Когато му се пречкаха в работата, ставаше раздразнителен и понякога изпадаше в ярост, но оставеше ли я зад гърба си, всичко наоколо се превръщаше в мишена за характерния му хаплив и солен език.

— Британия бавно залязва на запад — отбеляза той, когато Джуди го запита за сегашното положение на нещата, и с това усмихнато отмина въпроса й. Когато тя се опита да се извини за избухването си в Болдършо Фел, той просто я потупа отзад.

— Прощавам и забравям, такъв съм си аз — рече той и й поръча за пиене.

Заради неговите развлечения тя трябваше да изтърпи немалко — той обичаше съвременна музика, която Джуди не разбираше; обичаше да кара бързо, което я ужасяваше; отгоре на всичко обичаше да гледа уестърни, което я ужасяваше още повече. Той бе страшно уморен, но не го свърташе на едно място. Двамата тичаха от кино на концерт, от концерт на дълга разходка с колата, от дългата разхода — на дълга почерпка, и най-накрая той капна. Поне изглеждаше щастлив, но тя не беше щастлива. Имаше чувството, че плава под чужд флаг.

От време на време ходеха в малкия кабинет в института и там Флеминг флиртуваше с Кристин. Разбира се, Джуди не можеше да го вини. През останалото време той сякаш не забелязваше Кристин, а тя бе удивително красива. Както бе доверила на Бриджър: «Влюбена съм в мозъка му», ала очевидно не й се нравеше да я прегръщат и пощипват. Продължаваше да работи упорито. Все пак попита за Торнес.

— Били ли сте там, доктор Флеминг?

— Да, веднъж.

— Как изглежда?

— Далечно и красиво като теб. Величествено, бездушно и без загадки — за разлика от теб.

Беше решено да отиде и тя, ако Флеминг получи разрешение. Уотлинг бе проучил досиетата на родителите й и беше установил, че са безупречни. Бащата и майката Лемстад избягали от Литва по времето на Втората световна война и Кристин бе родена и израснала в Англия. Преди да умрат, родителите й бяха приели британско поданство и тя подлежеше на всякакви проверки.

Дейността на Денис Бриджър изглеждаше доста по-интересна. Наближаваше денят на напускането му и той водеше все повече странни междуградски разговори, които очевидно го безпокояха доста, въпреки че никога не говореше за това. Една сутрин, когато в кабинета бяха само той и Джуди, изглеждаше по-разтревожен от обикновено. Телефонът иззвъня и той буквално изтръгна слушалката от ръката й. Очевидно имаше среща — той бързо измисли някакво извинение и излезе. Джуди го наблюдаваше през прозореца, докато пресече пешеходната зона и се отправи към уличното платно, където го чакаше една много голяма и много скъпа кола.

Като наближи, вратата на шофьора се отвори и оттам се показа изключително висок мъж с ливрея, каквато човек обикновено свързва с coupe de ville [7] от двадесетте години, светлокафява, закопчана догоре, бричове и излъскани кожени гамаши.