Искровете (Историко-географски очерк)

Забележително е, че покъртителните описания на Скилица за природните бедствия в България се отнасят до периода непосредствено след упоменаването на Теример във Василиевия хрисовул. Особено впечатление правят няколкото силни земетресения между 1026 и 1039 години. Не се ли е сринал и Теример тогава? Нищо чудно. В една геологически неспокойна област, каквато е и до днес оседналата долина на Черни Искър, земетресенията трябва да са били наистина катастрофални. Трусовете лесно са могли да срутят каменните къщи и дворни зидове на някогашния рударски град.

Същото са могли да сторят и наводненията. Една разходка из неголямото землище на изчезналия град в Надарица ще ни убеди в тази възможност. Сега там расте хубава борова гора. Теренът изглежда равен. Но той е прорязан от няколко криви, дълбоки рова, а те не са във връзка с определена река. Нито даже с отделни потоци. Само един малък поток едва ромоли между камъните в песъчливото дъно. Лете той почти пресъхва. Но въпросните ровове явно представляват корита на бързотечни рекички, изровени от внезапно дошли поройни води. Те не са изкопани от човешка ръка — в кривините им не прозира никакъв смислен ред. А водите, придошли с такава сила, са могли да пометат дворните зидове и да сринат самите къщи. Затова под каменните им срутища жителите на Искровете често намират гладки, почти равни по размер плочи, с каквито навярно са били застилани покривите на жилищата.

Да напомним ли отново за дребните находки, изровени от трудовашките мотики при Надарица? Тези украшения, железни предмети и отломъци от глинени съдове почиваха дълбоко в земята под кръгло два метра дебел пласт от пясък, чакъл и много малка рохкава, култивирана земя. Само някое страховито наводнение е могло да ги покрие с такъв речен нанос. А рибарникът е на хвърлей камък от рударския град. Дори само една част от поселището да е била разрушена от водите, техните поражения върху железните топилни и другите стопански съоръжения на незнайните рудари са били достатъчно големи, за да ги принудят да изоставят града. И той неусетно е запустял и заглъхнал в забвение.

Изоставен, заглъхнал, забравен… Но дали рударският град в Надарица наистина е бил Теример? Едно последно съображение в подкрепа на това доста смело предположение се крие в самия ред на велбуждските епархии — тъй, както са изредени в списъка на Василиевия хрисовул. След Велбужд в списъка следва Сътеска (от гръцката дума за клисура), а това селище може да бъде само Бобошево. Подир Сътеска иде Германия, днешното Сапарево, а Теример, четвърти в списъка, е поставен именно между Германия и Стоб. Това отговаря и на географското положение на селищата. С други думи, след като описва една външна дъга по северните поли на Рила от Бобошево до Сапарево, авторът на списъка се връща по обратния път — вече по-навътре в планината, и посочва епархиите на Теример и Стоб, преди да упомене Долна Сътеска и Разлога в дъгата под южните склонове на планината. Никъде другаде по северните и западни склонове на Рила не се намират развалини на достатъчно голямо поселище с неизвестно име, което е могло да бъде център на епархия. Никъде другаде освен в долината на Черни Искър.