Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Тази страшна власт и особено нейният създател, първородният син на търговеца на коне и странствуващ аптекар, занимава фантазията не само на изследователите на икономиката, а и на психиатрите и психолозите.
Джон Д. Рокфелер, меко казано, е странен човек. Навярно е един от най-големите лицемери, съществували някога на земята.
Той е твърдо убеден — или поне се преструва на твърдо убеден, — че имуществото си е получил от всевишния и който иска да му го отнеме, върши светотатство. Когато в началото на века съдебните органи започват да разследват делата на монопола „Стандард Ойл“, Джон Д. Рокфелер прави следното изявление:
„Добрият бог ми даде парите. Като пълномощник, аз стопанисвам собствеността на други по пълномощие на божието провидение. Тъкмо затова смятам за мое задължение към бога и човечеството да използвам всеки цент, вложен в моето предприятие, и в бъдеще за благоденствието на обществото.“
Когато след благоприятното време на най-голямото ограбване разорените му конкуренти отправят жестоки обвинения срещу него, той упълномощава пастора от най-известната нюйоркска баптистка черква да направи от негово име следното изявление: „Стандард Ойл всъщност е ангелът на милосърдието, който търси хората и ги съветва: «Спасете се, както Ной се спасява в ковчега, и донесете цялото си имущество. Ние поемаме за вас цялата отговорност и риск».“
Този начин на поведение се забелязва в историята на цялата династия. Когато преди няколко години голямото американско седмично списание „Тайм“ интервюира Дейвид Рокфелер, един от внуците на основателя на династията, в разкошния президентски кабинет на Чейс Манхатън Банк, той казва така за дядо си и за баща си — „по-младия“ Джон Д. Рокфелер:
„Баща ми и дядо ми не позволяваха никога да чувствуваме, че разполагаме неограничено с пари. Казваха, че парите са на бога, а ние само ги стопанисваме.“ Дейвид Рокфелер например разказва, че когато бил на седем години, ако искал да си купи сладкиш, е трябвало шест часа да събира листа в семейното имение срещу два долара надница. Ако чисти плевели, получавал по един цент за всеки изтръгнат плевел. От семейството си получавал за лични нужди седмично по 25 цента. За разходите, които правел, трябвало да си води бележник, който баща му проверявал всяка седмица. За неточно осчетоводяване му налагали като наказание 10 цента глоба.
Прозрачната същност на тази поза, разбира се, не е трудно да се разбере. За „стария“ Джон Д. Рокфелер не друг, а приятелят на Фройд, по-късно негов съперник, Юнг, навремето изнася лекция в Цюрихския университет, като анализира характера му въз основа на лични разговори. На третата лекция Юнг рисува на черната дъска „диаграми на съзнанието“ на няколко известни тогава личности. Той показва, че диаграмата на съзнанието на Рокфелер е най-простата от всички. „Единственото нещо, което изпъква от пустинята на това съзнание, е: аз (моето лично аз). Той е абсолютно егоцентричен, преценява целия свят през своето «аз» и смята всеки, чиито интереси са в противоречие с неговите, за лош“ — казва Юнг. Истинският разобличител на тази поза, разбира се, е самата финансова власт, която династията не изпуска никога от ръцете си.
Както и начинът на живот. За пръв път в Америка Рокфелеровци създават на повече от шестдесет хиляди декара такова имение, в което изграждат на всеки член от семейството отделен дворец. Имението и сега съществува в областта на хълмовете Поукантикоу, недалеч от Ню Йорк, под името „Кикуит“. Високи стени, плътни железни входни врати, въоръжена охрана и полицейски кучета го защищават от натрапниците. Главната сграда в имението е един гранитен дворец с петдесет стаи, построен в стил от времето на Джордж, която в тридесетте години е струвала два милиона долара. Днес вече никой не живее в нея.
В имението братята Рокфелер имат собствени дворци. И, разбира се, извън имението безброй много други резиденции: Нелсън Рокфелер има огромен чифлик във Венецуела, Лорънс — плантация на Хавайските острови, Уинтръп — в Арканзас. И дузини луксозни жилища от Бахамските острови до Ривиерата и от Рим до Лондон.