Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
— Ти ли си Гризелдис? — звънливо попита Гилда.
Младата жена кимна с глава и се наведе към детето.
— Да, малка Гилда, аз съм Гризелдис.
— Откъде знаеш коя съм?
— Видях един твой портрет.
— Къде?
— При майка Анна.
— Не я познавам.
— Но тя те познава. Може би я знаеш под друго име. Запитай за нея татко си.
— Хъм, ще го попитам. Да идем при татко. Той те чака. — Малкото момиче я хвана за ръка и напористо я повлече.
За щастие Гризелдис не видя как пламнаха черните очи на контесата, когато я съгледаха. У Гризелдис сякаш всичко бе създадено, за да я отрича. Сърцето й се сви. Да можеше, с удоволствие би изпъдила още от стълбите това момиче.
Но докато Гризелдис се забавляваше с Гилда, тя намери време да се окопити.
— Сега не може да отидете при татко. Той е зает. Първо да покажа на госпожица Фон Ронах стаята й.
Малката контеса се замисли.
— Ще се бавиш ли много, Гризелдис?
— Не бива да я наричаш така, Гилда — напомни контеса Беата твърдо и строго; граф Харо не беше тук, за да го впечатли тонът й.
— Как да й казвам? Мадмоазел?
— Не, ще я наричаш госпожица Фон Ронах — отвърна контеса Беата.
— Не ми харесва. И татко каза, че Гризелдис е хубаво име. Може ли да те наричам така, леличко?
— Можеш да се обръщаш към мен както желаеш — отвърна Гризелдис и нежно я помилва по косата.
Гилда притисна лицето си до ръката й. Това се случваше с нея много рядко. Очите на Беата мрачно блеснаха.
— Госпожице Фон Ронах, моля ви, оставете на господин графа да реши как да ви назовава Гилда. Мисля, че не трябва да се отнася към вас толкова фамилиарно, защото това ще накърнява авторитета ви — каза студено Беата.
Гризелдис бавно вдигна очи към нея. Контеса Беата я надвишаваше с цяла глава, макар че Гризелдис беше със среден ръст. Враждебно затаеният поглед я смути. Никой не бе я посрещал до сега толкова нелюбезно. И Гризелдис почувства остра неприязън към контесата.
— Естествено, че графът ще реши. Но и сега ще кажа, че нямам нищо против, ако Гилда се обръща към мен на собствено име — каза с хладна учтивост новата възпитателка.
— Лельо Беата, татко ще се съгласи. Гризелдис много ми хареса, тя има такива мили очи. Довиждане, Гризелдис. Побързай да се приготвиш.
— Не говори на ти с госпожица Фон Ронах! — строго забеляза контесата, забравила, че не бива да губи благосклонността на Гилда.
Гилда учудено я изгледа.
— Аз пък говоря така с всички хора, които обичам.
— Иди си сега, Гилда. Веднага ще дойда при теб, след като покажа стаята на госпожица Фон Ронах — заповяда контесата.
Гилда тичешком се отдалечи, като смигна весело на Гризелдис, която също се зарадва; веднага обикна момичето това улесняваше задълженията й.
Спокойно последва контеса Беата до втория етаж. Последните стаи в дългия коридор бяха предназначени за нея; намираха се точно над спалнята на графиня Алис. Тия стаи също се опираха до кръглата кула, но и от тях нямаше врата, която да води към нея. Две от помещенията бяха определени за възпитателката — просторни и светли, с лъскав паркет. До тях бяха и стаите на контеса Беата; но Гризелдис не знаеш, че така Беата имаше възможност непрекъснато да наблюдава новата си съседка.
— Това са вашите стаи, госпожице Фон Ронах. Багажът ви веднага ще бъде пренесен. Разполагайте се. Графът ще ви поздрави на чая в пет часа. До тогава имате два часа. В пет часа ще изпратя един слуга да ви вземе.
— Благодаря ви — едва, едва се поклони Гризелдис.
Черните очи на контесата опариха лицето й.
— Трябва да ви предупредя, че от вас ще се искат такт и прилежание. Господарката на замъка е покойница. Голяма смелост е при вашата младост да приемете място, където домакинята липсва — каза тя рязко.
Гризелдис инстинктивно почувства, че това е казано със зъл умисъл.
— Моля да не се съмнявате в моя такт, контесо. Не смятам, че съм поела голям риск, като съм дошла в тази къща. Майка Анна ми обрисува графа като безупречен благородник.
— Не знаете ли в какво го обвиняват?
Гризелдис каза:
— Знам, че граф Харо е много нещастен. Но е невинен.
— Откъде тази вяра у вас?
— От игуменката на орден „Света Мария“.
— Ах, наистина, забравих, че графинята ви настани тук. Много смело от ваша страна. За една млада жена е доста рисковано да живее в къща на вдовец.
Гризелдис прехапа устни и после каза спокойно:
— Ще изпълнявам своя дълг и това е всичко. Няма от какво да се боя.
Контеса Беата помръкна. Това дяволско момиче не се плаши от нищо.
— Тогава мога да бъда спокойна. Изглежда, добре знаете какво искате.