Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
Вернер Рус погледна тържествуващо събеседника си. Булдозера сияеше от удоволствие.
— Прекрасно, отлично алиби, хер Рус.
Той се наведе, смачка пурата си в пепелника и продължи язвително:
— Но нали господата Малмстрьом и Мурен не бяха в Лисабон?
— Откъде накъде им е притрябвало да бъдат в Лисабон! И изобщо не е моя работа да следя Малмстрьом и Мурен.
— Наистина ли, хер Рус?
— Наистина, хер Улсон, това съм ви го казвал сто пъти. А що се отнася до обира в петък, мога да ви кажа, че не знам за никакви обири, тъй като през последните дни не съм чел шведски вестници.
— В такъв случай, разрешете ми да ви информирам, че някой, преоблечен като жена, влязъл в банката преди самото й затваряне, задигнал деветдесет хиляди крони в банкноти, застрелял един клиент на същата банка, след което избягал с кола марка „Рено“. Мисля, хер Рус сам разбира, че убийството е вече съвсем друга работа.
— Друго не разбирам аз — какво общо имам аз с тази работа — отвърна Рус.
— Кога хер Рус се е виждал със своите приятели Малмстрьом и Мурен?
— На този въпрос ви отговорих миналия път. Повече не сме се срещали.
— И вие не знаете къде можем да ги намерим?
— Известно ми е само това, което съм чул от вас. Не съм ги виждал, откакто ги бутнаха в Кумла.
Булдозера изгледа втренчено Вернер Рус, после записа нещо в бележника си, затвори го и стана.
— Е, добре — рече той. — Това не е трудно да се провери.
Той отиде до прозореца и спусна щорите против слънце.
Вернер Рус го изчака, докато седне, след това каза:
— Мога само да ви кажа, че Малмстрьом и Мурен нямат нищо общо с този обир. Убийство — не, те не са такива глупаци.
— Допускам, че нито Малмстрьом, нито Мурен ще стрелят в човек, но това съвсем не изключва тяхното съучастие. Може да се допусне, че те са седели в колата. Какво ще кажете за това?
Рус сви рамене и мрачно погледна към пода.
— Да предположим, че са имали съучастник или съучастница — увлечено продължи Булдозера. — Такава възможност също трябва да се има предвид. Ако не греша, в онова дело, заради което загазиха последния път, участваше и годеницата на Малмстрьом?
Припомняйки си, той щракна с пръсти.
— Точно така: Гунила Бергстрьом… Получи година и половина, така че да се намери не е трудно.
Рус го погледна изпод вежди.
— Вярно, тя още не е избягала — поясни Булдозера. — Но освен нея на света има и други момичета, а споменатите господа, изглежда, не са против женската помощ. Или греша?
Вернер Рус отново сви рамене и се изправи.
— Откъде да знам — безучастно отвърна той. — Това не ме засяга.
— Разбира се — кимна Булдозера. Той погледна замислено Рус, после се наведе напред и постави дланите си върху бюрото:
— И тъй, вие твърдите, че от половин година не сте виждали Малмстрьом и Мурен и те не са ви са се обаждали?
— Да, твърдя — каза Вернер Рус, — И ще повторя още веднъж, че не мога да отговарям за постъпките им. Вярно, ние се знаем още от ученическата скамейка, това никога не съм го отричал. Също, че сме се срещали и по-късно, признавам го. Но това съвсем не означава, че сме неразлъчни приятели и те ме посвещават във всичките си работи и намерения. Много съм огорчен, че са тръгнали по лош път, но аз нямам абсолютно никакво отношение към престъпната дейност, в която ги обвиняват. Аз вече ви казах, че бих ви помогнал с удоволствие да се върнат на правия път. Но ние не сме се виждали много отдавна.
— Надявам се, разбирате, че тези думи могат да ви навредят, ако се изясни, че вие все пак сте се срещали със споменатите лица — върху вас също може да падне подозрение.
— Не, не разбирам.
Булдозера се усмихна.
— Добре, това няма значение… — Той плесна с длани по бюрото и стана. — Ще ме извините, но трябва да изясня нещо. Ще трябва да прекъснем за няколко минути беседата си, после ще продължим.
Булдозера се отправи към вратата. На прага се обърна внезапно и погледна внимателно към Вернер Рус.
Лицето на иконома беше доста озадачено. Булдозера потри тържествуващо ръце и заситни по коридора.
Веднага след като вратата се затвори, Вернер Рус стана, отиде бавно до прозореца и се спря, разглеждайки улицата през пролуките на щорите. Постоя така, като си подсвиркваше нещо, след това хвърли поглед на „ролекса“ си, сбърчи вежди, отправи се бързо към бюрото и седна в креслото на Булдозера. Придърпа телефона към себе си, вдигна слушалката, съедини се с града и завъртя шайбата. Докато чакаше да му се обадят, той издърпваше едно подир друго чекмеджетата и проучваше съдържанието им. Най-сетне заговори.