Заключената стая

Странното по своята снизходителност законодателство позволяваше в Швеция легално да се произвежда и продава порнографска продукция от всички видове. Практически неограниченото количество на тази продукция даваше възможност на Мауритсон да я изнася в чужбина, предимно в Италия и Испания, носейки му нелоша печалба. Той внасяше предимно амфетамин и морфин, но приемаше поръчки и за друга стока, например за оръжие.

— Новите кобури? — попита Малмстрьом.

— Тук са, лежат в чантата под продуктите. Впрочем, защо не ви харесаха предишните?

— Боклук — каза Малмстрьом.

— За нищо не стават — потвърди Мурен.

— Откъде ги взе?

— От главния полицейски склад. Затуй пък новите са италиански.

— Това вече е друго — рече Малмстрьом.

— Ще има ли други поръчки?

— Да, ето ти списък.

Мауритсон взе хартийката и занарежда:

— Дузина гащета, петнадесет чифта найлонови чорапи, шест фланелки, четири гумени маски „Фантомас“, две кутии патрони девети калибър, шест чифта гумени ръкавици, банка маринован лук, бира, парцали, астро… лабия — това що за чудо е?

— Инструмент за измерване височината на звездите — обясни Мурен. — Потърси в антикварните магазини.

— Добре. Ще се постарая. Какво става с мадамите.

— Всичко с времето си — каза Мурен, — и за тях ще дойде ред… Заседанието е открито. Следващата среща утре по същото време.

— О’кей — каза Мауритсон. — Отвори ми.

— Още един въпрос.

— Кажи?

— Как ти е името сега?

— Както обикновено, Ленарт Холм.

— Ако нещо се случи и трябва да те намерим бързо?

— Знаете адреса.

— Чакаме раци.

Мауритсон сви безнадеждно рамене и излезе.

— Пачавра — каза Малмстрьом.

— Не ти ли харесва нашият добър приятел?

— Вони на пот — сурово произнесе Малмстрьом.

— Мауритсон е негодяй — каза Мурен. — Аз осъждам дейността му. Естествено в това, че ни помага, няма нищо лошо. Но да продава наркотици на ученици и порнографски картички на неграмотните католици… Това… това е недостойно.

— Аз не му вярвам — изръмжа Малмстрьом.

Мурен извади от джоба си кафявия плик и внимателно го огледа.

— И правилно постъпваш, приятелю мой — каза той. — Той е полезен човек, но честен не бих го нарекъл. Виж, пак е отварял писмото. Интересно по какъв начин. Ако Рус не слагаше косъмче, ние не бихме могли да забележим нищо. Не е хубаво, не е хубаво при такъв хонорар. И защо е толкова любопитен?

— Хитрец е той, там е цялата работа.

— Възможно.

— Колко пачки получи от нас?

— Сто и петдесет. Но и неговите разходи не са малки. Оръжие, коли, пътувания и тъй нататък. А и рискът не е малък.

— Нищо не рискува той — възрази Малмстрьом. — Никой освен Рус не знае, че се познаваме с него.

Мурен извади от плика три листа хартия и ги разпростря пред себе си на масата.

— Еврика! — възкликна той.

— Какво?

— Точно това, което очаквахме. Гледай, това е чертежът. Забележителен. А тук е разчетено времето. Буквално до минута.