Заключената стая

Чудо, при това не какво да е. Вратата и двата прозореца са били затворени. Квастму твърди, че те с Кристиансон не са видели никакво оръжие. И че квартирата през цялото време е била под наблюдение, така че никой не би могъл да проникне в нея и да изнесе нещо.

Мартин Бек още веднъж огледа внимателно стаята. Срещу вратата беше леглото, редом с леглото — нощно шкафче. Върху шкафчето — лампа с жълт плисиран абажур, стара стъклена зелена пепелница, голяма кибритена кутия; в чекмеджето — няколко измачкани списания и три книги. До дясната стена — стол с мръсна възглавничка на зелени и бели ивици, вляво — кафява маса и виенски стол в същия цвят. От електрическата камина до контакта се виеше чер шнур; щепселът беше изваден. Освен това в стаята е имало и килим, но него го бяха пратили в лабораторията. Сред множеството всевъзможни петна по него се бяха оказали и три от кръв, при това кръвната група се беше оказала същата като на Свярд.

В гардероба се търкаляха три стари чорапа, мръсна вълнена риза с неопределен цвят и празна, много изтъркана велурена чанта. На закачалка висеше сравнително ново демисезонно палто, а на кукички, завинтени в дървото — плетен зелен пуловер, сива долна риза с дълги ръкави и сиви фланелени панталони. Джобовете им бяха празни.

Това беше всичко.

Патологоанатомът напълно изключваше възможността Свярд да е бил ранен някъде преди това, да се е прибрал в жилището си, да е затворил вратата с всичките й ключалки и резета, след това да е легнал и да е умрял. И макар че Мартин Бек не беше специалист по медицина, опитът му подсказваше, че тя е права.

Но как тогава е станало всичко това? По какъв начин е бил застрелян Свярд, щом като освен него в квартирата не е имало никой друг, а и той самият не е имал с какво да се убие?

В началото, когато започна да се запознава с това дело и видя с каква небрежност е било водено, Мартин Бек реши, че и тази загадка е плод на нечия небрежност. Обаче сега той се убеди, че в стаята действително е нямало никакво оръжие и че Свярд лично е затворил прозорците и вратата. Но как тогава да се обясни тази смърт?

Отново огледа цялото жилище, още по-внимателно отпреди, но не намери нищо, което би могло да хвърли светлина върху загадката. Накрая реши да разпита другите наематели.

Но след като загуби почти цял час за това, Мартин Бек почувствува, че тъпче на едно място. Карл Едвин Свярд явно не се е отличавал с общителност. Повечето от съседите му даже не знаеха за неговото съществуване, макар че той се беше нанесъл тук преди повече от три месеца. При него не е идвал никой, с никого не е разменял даже дума, нито веднъж не са го видели пиян, а шум в квартирата му никога не са чували.

Мартин Бек излезе от входа и се спря. От другата страна на улицата се разстилаше сенчеста горичка. Да иде ли да поседне под липите? Но веднага се сети, че искаше да разгледа малката уличка и свърна вляво.