Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
— Нима е задължително да се държат конете, когато пикаят.
— Цените се увеличили стократно и само след няколко часа една ролка тоалетна хартия струвала хиляди тамошни крони.
— Нима в Австралия тогава е имало тоалетна хартия?
Мурен въздъхна тежко. С такъв събеседник като Малмстрьом не е нужно много време, за да оглупееш.
— Дамаск — това е в Арабия — мрачно обясни той. — Или още по-точно — в Сирия.
— Щом казваш.
Най-сетне Малмстрьом се облече и се огледа в огледалото. Мърморейки си нещо под нос, той разчеса брадата си, очисти с пръст някаква невидима прашинка от модното си сако. После постла на пода още две кърпи до първата, отиде до гардероба и извади оръжието. Нареди го внимателно върху кърпите, донесе парцали и кутия смазка. Мурен погледна разсеяно арсенала.
— Не ти ли омръзна? — рече той. — Всичко е съвсем ново, почти от завода.
— Редът си е ред — отвърна Малмстрьом. — Оръжието иска грижи.
Би могло да се помисли, че двамата се готвят за малка война или най-малко за държавен преврат: върху кърпите лежаха два пистолета, револвер, два автомата и три ловни пушки със скъсени дула. Автоматите бяха шведски армейски образец; пистолетите и ловните пушки бяха чуждо производство.
След като почисти пистолетите, Малмстрьом се зае с белгийското оръжие.
— Този, който е отрязал това дуло, заслужава да му напълниш главата със сачми — измърмори той.
— Може би той се е сдобил с него не по същия начин, както ние.
— Какво? Не го е рязал?
— Искам да кажа, че го е получил не по честен път — сериозно обясни Мурен. — Най-вероятно го е откраднал.
Той отново приближи бинокъла до очите си и след малко каза:
— И все пак Стокхолм е красив, честна дума.
— Това пък как да го разбирам?
— Само че трябва да му се любуваш отдалеч. Трябва да ти кажа, че е добре, дето рядко се появяваме на улиците.
— Страхуваш се да не те оберат в метрото?
— Случва се и по-лошо. Например нож в гърба. Или с брадва по главата. А нима е по-добре да попаднеш под копитата на някой истеричен полицейски кон? Ей богу, жал ми е за хората.
— То пък едни хора!
Мурен махна с ръка.
— Ето тези, дето ходят там, долу. Представи си, че се късаш от бачкане, за да внесеш поредната вноска за колата или вилата, а в това време децата ти се тъпчат с наркотици. Ако след шест часа вечерта някоя жена излиза на улицата, бъди сигурен, че ще я изнасилят. На вечерня да тръгнеш — сто пъти ще премислиш и най-сетне ще си останеш вкъщи.
— На вечерня?!
— Като пример го казвам. Сложи в джоба си повече от десетачка и ще те ограбят. А ако носиш по-малко от десетачка — хулиганът от яд ще те наръга. Оня ден четох във вестника, че фараоните не смеят да ходят по един. Ето защо по улиците почти не се виждат полицаи и все по-трудно става да се поддържа редът в града. Някакъв шеф от Министерството на правосъдието се е изказал. Тъй че няма да е лошо да се махаме оттук и повече никога да не се връщаме.
— И никога да не видим родния бей — унило измърмори Малмстрьом.
— Що за вулгарно пристрастие към чуждите думи — с укор каза Мурен. — Можеш да го кажеш, по-просто: родния залив. — И добави делово: — Впрочем Стокхолм не се вижда и от Кумла.
— Защо, а телевизорът?
— Не ми напомняй за този изверг — сурово рече Мурен.
Той стана, отвори прозореца, разпери ръце и се наведе напред.
— Хей, вие там, долу! — извика той. И поясни със спокоен глас: — Както говори Линдън Джонсон, когато държа предизборна реч от вертолет.
— Кой, кой? — попита Малмстрьом.
Звънецът на вратата иззвъня. Приятелите изслушаха внимателно сигнала.
— Сигурно е Мауритсон — Мурен погледна часовника си. — Виж колко е точен.
— Не му вярвам аз на този тип — отбеляза Малмстрьом. — По-добре да не рискуваме.
Той постави пълнител на единия от автоматите.
— Дръж — той подаде автомата на Мурен, а сам взе „астрата“ и тръгна към вратата.
С револвера в лявата ръка Малмстрьом откачи с дясната няколко вериги — беше левак. Мурен стоеше на два метра зад него.
Малмстрьом отвори рязко вратата. Гостът беше готов за подобно посрещане.
— Привет — поздрави той, поглеждайки страхливо към револверите.
— Здравей — каза Малмстрьом.
— Влизай, влизай — проточи Мурен. — Привет, мило създание.
Гостът беше отрупан с мрежи и пакети. Докато ги подреждаше по масата, той огледа оръжието по пода.