Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
— Здравей, мила, това съм аз. Виж какво, може ли да се срещнем малко по-късно? Трябва да побъбря малко с един селяндур, някъде около два часа.
Той извади от чекмеджето писалка с надпис „Държавно имущество“ и я повъртя в свободната си ръка.
— Разбира се, след това ще идем някъде и ще похапнем. Гладен съм като дявол.
Повъртя писалката пред очите си, хвърли я в чекмеджето и го затвори.
— Не, не от бар, тук е нещо като хотел, но манджата е отвратителна, тъй ще потърпя, докато се срещнем. Удобно ли ти е в седем? Добре, в седем ще дойда да те взема. Довиждане.
Той постави слушалката на вилката, изправи се, пъхна ръце в джобовете и се заразхожда из кабинета, като продължаваше да си подсвирква.
Булдозера намери Гюнвалд Ларсон.
— При мен е Рус — съобщи той.
— И къде е бил в петък? В Куала Лумпур или в Сингапур?
— В Лисабон — тържествуващо отвърна Булдозера. — Само каква работа си е намерил — идеална е за гангстер. На такова разкошно алиби всеки ще завиди.
— А какво казва той?
— Нищо. Прави се на пълна тапа. Няма понятие от банкови обири. Сто години не е виждал Малмстрьом и Мурен. Хлъзгав като змиорка, хитър като муха, джафка като куче.
— С една дума, подвижна зверилница — заключи Гюнвалд Ларсон. — Какво мислиш да правиш с него?
Булдозера Улсон седна в креслото срещу Ларсон.
— Мисля да го пусна. Ще наредя да го следят. Имаш ли някой човек, когото Рос не познава?
— А докъде ще го следи? Ако е до Хонолулу, сам ще се заема.
— Остави, аз ти говоря сериозно.
Гюнвалд Ларсон въздъхна.
— Хубаво, ще измислим някого. Кога ще започне?
— Веднага — отвърна Булдозера. — Сега ще отида в стаята си и ще го освободя. До четвъртък той е свободен, за това време ще ни отведе при Малмстрьом и Мурен, само трябва да се следи внимателно.
— Четвъртък… В такъв случай един човек няма да стигне, ще трябва още един, за смяна…
— Искам хората да са първо качество — подчерта Булдозера. — Ако усети, че го следят, всичко ще пропадне.
— Дай ми четвърт час — отговори Гюнвалд Ларсон. — Щом ти позвъня, значи всичко е готово.
Когато след двадесет минути Вернер Рус спря такси на Кунгсхолмсгатан, през предното стъкло на едно сиво волво го наблюдаваше следователят Рюне Ек.
Рюне Ек, пълен петдесетгодишен мъж, имаше сиви коси, очила и язва на стомаха, заради която неотдавна лекарят му беше предписал най-строга диета. Ето защо той прекара без особена радост четири часа в кафене „Оперно“, докато Вернер Рус и неговата червенокоса приятелка, седнали на една масичка на терасата, ядоха и пиха до насита.
Цялата дълга, светла лятна нощ на вторник срещу сряда Ек се кри в гъсталака на брега на Меларен, любувайки се тихомълком на голото тяло на Вернер Рус, който като някакъв Тарзан пореше вълните на езерото в стремителен кроул.
Когато утринното слънце зачерви върхарите на дърветата, Рюне Ек продължи своята изключително секретна дейност, сврян в храстите пред едноетажен котедж във вилното селище Хеселбю. След като се убеди, че двойката е сама в къщата и че спи здраво след къпането; той се върна в колата си и следващия половин час прекара в чистене на косите и дрехите си от кърлежи.
След един час го смениха, а Вернер Рус си остана в котеджа. Изглежда, той не бързаше да се отскубне от прегръдките на червенокосата си красавица и да направи посещение на своите приятели Малмстрьом и Мурен.
XIV.
Ако някой се опита да сравни силите на полицейската специална група и бандите, които се занимават с банките, той би се убедил, че силите са почти равни. Специалната група разполагаше с огромни технически ресурси, докато противникът имаше голям оборотен капитал и на него принадлежеше инициативата.
Навярно Малмстрьом и Мурен биха били добри полицаи — имаха отлични физически данни, а и с интелекта не бяха зле. Но едва ли някой би се съгласил да ги убеждава да се посветят на такава съмнителна професия.
През живота си двамата не бяха се занимавали с нищо друго освен с престъпления и сега, когато единият навърши тридесет и три, а другият — тридесет и пет, те напълно заслужаваха званието квалифицирани специалисти. Но понеже основното им занятие се считаше за почтено само в тесен кръг, Малмстрьом и Мурен бяха помислили и за други професии. В паспортите им, в шофьорските книжки и други документи те се водеха — единият като инженер, а другият като директор на фирма. Това съвсем не беше глупаво, особено като се има предвид, че страната буквално беше претъпкана с инженери и директори на фирми. Разбира се, всички документи бяха фалшиви и носеха други имена, но въпреки това правеха добро впечатление. Например паспортите бяха минали не през едно изпитание на границите на Швеция и на редица други страни.